— И така, значи Зорге не е докладвал нищо за вчерашния работен ден?
— Не. Това се случва два или три пъти седмично. Не е необичайно — поясни Мери Пат. — Понякога означава, че следващото парче ще е по-сочно.
Всички вдигнаха погледите си, когато държавният секретар Адлер влезе в залата. Той бе пристигнал от военновъздушната база Андрюс с кола вместо с хеликоптер. Адлер веднага се включи в разговора.
— Толкова ли е зле?
— Изглеждат сериозни, човече — каза му Джексън.
— Изглежда, че ще се наложи да им изпратим тази нота.
— Стигнали са твърде далеч, за да спрат — каза някой. — Малко вероятно е каквато и да е нота да свърши работа.
— Кой сте вие? — попита го Райън.
— Джордж Уийвър, сър, от университета „Браун“. Консултант съм на Управлението по въпросите за Китай.
— О, добре. Чел съм някои от работите ви. Доста добри са, д-р Уийвър. Значи казвате, че няма да се откажат. Обяснете ни защо — нареди президентът.
— Не защото се страхуват да не разкрием какво планират. Народът им не знае и няма да разбере, докато Пекин не им съобщи. Проблемът, както знаете, е, че те се страхуват от евентуален икономически срив. Ако това се случи, сър, масите ще се надигнат и това е нещото, от което те наистина се страхуват. Те не виждат друг начин да избегнат това, освен да забогатеят, а начинът да забогатеят е, като превземат наскоро откритите руски залежи.
— Кувейт в по-широк мащаб? — попита Райън.
— По-широк и по-сложен, но в общи линии да, г-н президент, в основата си ситуацията е същата. За тях нефтът е едновременно стока и средство за получаване на международна легитимност. Смятат, че ако имат нефт, останалите страни по света ще искат да търгуват с тях. Аспектът със златото е още по-ясен. То е основно търговско средство. Ако разполагаш с него, можеш да си купиш каквото пожелаеш. С тези активи и с парите, които могат да получат от тях, те мислят, че ще издигнат националното си стопанство до следващото ниво и смятат, че светът ще бъде с тях, защото ще бъдат богати, а капиталистите се интересуват само от пари.
— Наистина ли са толкова цинични, толкова повърхностни? — попита Адлер, шокиран от тази мисъл въпреки всичко, което бе видял досега.
— Историята им подкрепя това становище, г-н секретар. Анализирайки миналите ни действия и тези на останалите страни по света, те са достигнали до този извод. Уверявам ви, че те не могат да възприемат това, което ние наричаме мотиви за действията си, освен в най-тесния, буквален смисъл на понятието, те просто гледат на света по този начин.
— Значи са идиоти — уморено отбеляза Райън. — Имаме си работа с идиоти.
— Г-н президент, имаме насреща си изключително опитни политически животни. Възгледите им за света са различни от нашите и което е истина, не ни разбират много добре, но това не означава, че са глупаци — каза Уийвър.
„Добре“, помисли си за стотен път Райън, „но те значи са клингони.“
Нямаше смисъл да казва това на Уийвър. Щеше да последва многословно отхвърляне на тезата му и разговорът щеше да стигне доникъде. А Уийвър сигурно е прав. Глупаци или гении, необходимо бе да се разбере какво щяха да направят, а не защо. Това, което щяха да правят, можеше и да няма смисъл, но ако знаеха какво е то, можеха да го предотвратят.
— Добре, да видим как ще възприемат това — каза Райън. — Скот, кажи на КНР, че ако нападнат Русия, Америка ще й се притече на помощ, както изисква Северноатлантическият пакт и…
— Всъщност в Северноатлантическия пакт не пише точно това — поправи го Адлер.
— Аз казвам, че пише, Скот, и което е по-важно, казах на руснаците, че е така. Ако китайците разберат, че не се шегуваме, ще има ли някаква промяна?
— Може да възникнат много проблеми, Джак — предупреди го Адлер. — Имаме хиляди американци в Китай, хиляди. Бизнесмени, туристи… много хора.
— Д-р Уийвър, как китайците ще третират чуждите граждани по време на война?
— Не бих искал да съм там, за да разбера. Китайците могат да бъдат любезни домакини, но по време на война, ако решат, че си шпионин или нещо подобно например, може да стане доста тежко. Начинът, по който се отнасят със собствените си граждани… Е, видяхме по телевизията, нали?
— Скот, ще им кажем също, че държим правителствените им лидери лично отговорни за сигурността и здравето на американските граждани на тяхна територия. Говоря сериозно, Скот. Ако се наложи, ще заповядам писмено да ги намерят и да ги очистят. Напомни им за Техеран и за нашия приятел Даряеи. Този приятел Цзян се е срещал с него според бившия индийски премиер — хладно каза Райън. — Добре би било Цзян да помисли сериозно върху това.