— Отбелязваме последните военни действия на Китайската народна република и молим за пояснения.
— Ясно — Шен сгъна листите и ги сложи обратно на масата. — Кога искате поясненията?
— Когато сметнете за необходимо, г-н министър — отговори Килмър.
— Много добре. Ще обсъдя въпроса с колегите си от Политбюро и ще ви дам отговора възможно най-бързо.
— Ще предам добрата новина във Вашингтон, г-н министър. Няма да ви отнемам повече време, сър. Наистина ви благодаря, че ме приехте — Килмър се изправи и двамата се ръкуваха още веднъж. Американецът прекоси преддверието, без да поглежда настрани, и тръгна наляво към асансьорите. Безлюдният коридор му се видя също толкова дълъг, колкото и когато идваше, а стъпките му сякаш отекваха прекалено силно. Килмър бе във външното министерство достатъчно дълго, за да се знае, че Шен трябваше да реагира по-гневно на нотата. Вместо това той я прие като покана за неофициална вечеря в посолството. Това означаваше нещо, но Килмър не знаеше какво. Още щом влезе в колата си, той започна да съчинява наум доклада до Вашингтон, но осъзна, че това бе нещо, което ще бъде по-добре да съобщи по секретния телефон.
— Добър ли е, Карл? — попита Адлер посланика.
— Свястно момче е, Скот. Има фотографска памет, качество, което аз бих искал да притежавам. Може би се издигна прекалено бързо, но е достатъчно умен, просто не му достига практически опит. След около три години ще бъде готов да управлява посолство и да тръгне нагоре по стълбата.
„На някое място като Лесото“, помисли си държавният секретар. По-добре в някое блато, отколкото там. Е, все отнякъде трябва да започне.
— Как ще реагира Шен?
— Зависи. Ако просто развръщат формирования за рутинно учение, може малко да се ядосат. Ако е вярно и ние сме ги заварили да бъркат в долапа за сладкото, ще се направят на засегнати и изненадани — Хитч се прозя. — Извинявай. По-важно е дали това ще ги накара да премислят нещата отново.
— Ще го направят ли? Ти познаваш повечето от тях.
— Не знам — призна с неудобство Хитч. — Скот, аз бях там доста време, разбира се, но не мога да кажа, че ги разбирам напълно. Те вземат решения по политически въпроси по начин, който американците трудно могат да разберат.
— Президентът ги нарича клингони — каза Адлер на посланика.
Хитч се усмихна.
— Не бих стигнал дотам, но трябва да призная, че има логика.
В този момент интеркомът на Адлер започна да жужи.
— Уилям Килмър се обажда от Пекин по секретната линия, г-н секретар — съобщи секретарката му.
— Скот Адлер е на телефона — каза държавният секретар, щом вдигна слушалката. — Посланик Хитч е тук до мен. Ще включа говорителя, за да чуе разговора.
— Сър, връчих нотата. Министър Шен дори не мигна. Каза, че ще ни се обади скоро, без да уточни кога — след като говори с колегите си от Политбюро. Освен това нямаше особена реакция. Мога да ви изпратя по факса съдържанието на разговора до половин час. Срещата продължи по-малко от десет минути.
Адлер погледна Хитч, който поклати глава. Посланикът съвсем не изглеждаше доволен от новините.
— Бил, а езикът на тялото? — попита Хитч.
— Сякаш бе дрогиран. Абсолютно никаква физическа реакция.
— Шен има склонност към свръхактивност — поясни Хитч. — Понякога му е трудно да седи на едно място. Заключения, Бил?
— Обезпокоен съм — веднага отговори Килмър. — Мисля, че тук имаме проблем.
— Благодаря ви, г-н Килмър. Изпратете факса колкото може по-бързо — Адлер натисна бутона и погледна госта си. — Мамка му.
— Да. Кога ще знаем как ще реагират на това?
— Утре сутрин, надявам се. Ние…
— Имаме източник в правителството им? — попита Хитч. Безизразният поглед на Адлер му даде отговора.
— Благодаря, Скот — каза Райън и затвори телефона. Сега той бе в Овалния кабинет и седеше в изработения специално за него въртящ се стол — най-удобния, в който някога бе сядал. Това не помагаше особено в момента, но все пак, помисли си той, това бе един проблем по-малко.
— И така?
— И така, ще чакаме да видим дали Зорге няма да ни каже нещо.
— Зорге? — попита професор Уийвър.
— Д-р Уийвър, имаме добре осведомен източник на информация, който понякога ни съобщава какво мисли тяхното Политбюро — каза Ед Фоли на учения. — И въпросната информация не излиза от тази стая.
— Разбрах — учен или не, Уийвър играеше според правилата. — Значи оттам идват специалните сведения, които ми показахте.
— Правилно.
— Страхотен източник, който и да е той. Изглежда като стенограма на заседанията им и дава ясна представа за индивидуалните черти на отделните личности, особено за Цзян. Той е лошият герой тук. Върти премиера Ху на малкия си пръст.