— Едно от нещата, които трябва да направим, е да предупредим хората — каза Арни. — Утре трябва да уведомим пресата, а после ще се наложи да разкажеш по телевизията какво става и да обясниш защо.
— Знаеш ли, аз наистина не харесвам кой знае колко тази работа. Извинете. Твърде детинско беше от моя страна, нали? — извини се Фехтовачът.
— Не е смешно, Джак — отбеляза Ван Дам. — Досега се справяше добре, но не можеш винаги да контролираш хората на игралната маса.
Телефонът на президента звънна. Джак отговори.
— Да? Добре — той вдигна поглед. — Ед, за теб е. Фоли се изправи и се насочи към телефона.
— Фоли… Добре, благодаря — каза той и затвори. — Времето над Североизточен Китай се изяснява. Ще имаме снимки след половин час.
— Мики, за колко време можем да дислоцираме въздушни разузнавателни ресурси на мястото? — попита Джексън.
— Трябва да ги откараме дотам. Имаме техника, която може да излети от Калифорния, но много по-добре е да ги транспортираме с С-17 и да ги вдигнем от някое летище в Сибир. Можем да направим това за, хм-м… до тридесет и шест часа след като издадеш заповедта.
— Заповедта е дадена — каза Райън. — Какви са тези самолети?
— UAV — безпилотни летателни средства, сър, обикновено ги наричат търтеи. Почти невидими са и могат да останат горе дълго време. Можем да получаваме от тях видеоинформация в реално време. Страхотни са за разузнаване на бойното поле — най-добрата нова играчка, използвана от военновъздушните сили, ако питате армията. Мога да наредя да тръгнат още сега.
— Направи го — каза му Райън.
— Да се надяваме, че има къде да ги приземим. Ако се наложи, ще ги базираме в Елмендорф в Аляска — Мур вдигна телефона и се обади в Националния военен команден център в Пентагона.
За генерал Пън ситуацията ставаше напрегната. В горния край на заповедта за начало на операцията стояха йероглифите Лун Чун — „Пролетен дракон“. Дракон звучеше благоприятно, тъй като от хиляди години драконът бе символ на императорската власт, а освен това и на добрия късмет. Щеше да бъде светло още доста време. Това бе добре дошло за Пън и той се надяваше, че ще бъде от полза и за войниците му. На дневна светлина за големи групи хора бе по-трудно да се укриват или да се придвижват незабелязано и това бе благоприятно за задачата му.
Пън изпитваше и известни притеснения. Той бе генерал, който трябваше да води война, а нищо не кара един мъж да мисли по-задълбочено от нареждането да извърши това, което е заявил, че е способен да направи. Би искал да има повече артилерия и въздушна поддръжка, но все пак разполагаше с доста от първото и вероятно с достатъчно от второто. В момента Пън преглеждаше разузнавателните оценки и картите. Той проучваше руските отбранителни съоръжения от другата страна на границата от години и понякога дори изпращаше специалисти по рекогносцировка през реката, за да разузнаят бункерите, които гледаха на юг от петдесет години. Руснаците бяха добри военни инженери и тези стационарни отбранителни съоръжения щяха да създадат някои проблеми.
Планът му за атака обаче бе прост. Под прикритието на масиран заградителен огън пехотата щеше да форсира река Амур и да обезвреди руските бункери. В същото време инженерните части щяха да сглобят понтонните мостове, по които механизираните части щяха да преминат на другия бряг, да изкачат хълмовете в по-далечния край и да продължат настъплението на север. Разполагаше и с хеликоптери, макар и не точно от щурмовия тип, който отговаряше на нуждите му. Той се бе оплаквал често от това, но така правеха всички висши офицери в Народоосвободителната армия. Единственото нещо, с което руснаците го притесняваха, бяха техните щурмови хеликоптери Ми-24. Тромави, но доста опасни машини, ако се използват умело.
Най-добрата разузнавателна информация идваше от множеството китайски граждани, които живееха в Русия незаконно, но достатъчно добре — предимно продавачи и работници, значителна част от които бяха служители и сътрудници на Министерството на държавната сигурност. Той би искал да разполага с повече фотоизображения, но страната му имаше само един разузнавателен спътник и в интерес на истината снимките, закупени от френската търговска спътникова компания SPOT, бяха по-добри. Освен това те бяха по-леснодостъпни чрез Интернет и за целта началникът на разузнавателния му отдел разполагаше с почти неограничен бюджет. В момента, според последните фотографии, най-близката механизирана формация на руснаците е на повече от сто километра от границата. Това потвърди информацията от човешките разузнавателни ресурси, според които единствените подразделения в обсега на артилерийския огън са постоянно дислоцирани части, предназначени за отбрана на границата. Любопитно бе, че руското главно командване не придвижва масово други подразделения към района, но всъщност те не разполагаха с кой знае какво, което да придвижват. Освен това отбраната на тази граница с многото й завои и извивки щеше да погълне живата сила така, както гъбата поглъща вода, а те нямаха толкова много части, които да прахосват. Бяха му донесли и че този генерал Бондаренко обучава хората си по-усърдно от своя предшественик, но това не го притесняваше особено. Китайците тренираха усилено от много години и на Иван му бе необходимо време, за да ги настигне.