— Джак, много си лош — отбеляза Джексън. — Сви една цигара от това невинно момче.
— Стига, Роби. Ти преодоляваш стреса по твой начин, аз по мой — с усмивка каза ПОТУС. Първото дръпване го накара да се закашля, но цигарата му помагаше да остане буден, също като висококачественото кафе, което изпи преди малко. Той се обърна към старшия аналитик. — Добре, какво имаме тук?
— Сър, никога не съм виждал в Китай на едно място толкова много бронирани машини с цялото си снаряжение. Те ще потеглят на север, и то скоро, до три дни, бих казал.
— Авиация? — попита Джексън.
— Вижте тук, сър — аналитикът посочи една от снимките. — Тази база за изтребители в Цзинси е добър пример. Тук има една ескадрила руски Су-27, както и цял полк J-7. „Сухой“ е доста добър изтребител, близък по предназначение и възможности до първите F-15. J-7 е щурмови изтребител за действия през деня, копие на стария МиГ-21, но може да участва и във въздушен бой. Смятайте, че тук има 68 самолета. Вероятно поне четири са били във въздуха, когато спътникът е минал над базата. Обърнете внимание на горивозаправчиците на старта, както и на наземния персонал около този самолет. По наши оценки тази база е в бойна готовност от пет дни…
— И всичко е в готовност? — попита Джексън. Така го правеха някои.
— Да, сър. Ще забележите също носовете на ракетите, които се подават под крилете на всички тези самолети. Те очевидно са комплектовани за бойни действия.
— Белите, на направляващите греди — отбеляза Роби. — Те очевидно се подготвят да свършат малко работа.
— Освен ако нотата ни не ги успокои — каза Райън без особена надежда в гласа. Почти никаква, помислиха си другите в кабинета. Президентът дръпна от цигарата за последен път и я изгаси. — Дали няма да бъде от полза, ако се обадя лично на премиера Ху?
— Честен отговор ли искате? — попита професор Уийвър, най-труднопоносимият от присъстващите в четири сутринта на вашингтонското утро.
— Другият вид не би ми помогнал особено в момента — отвърна Райън не много сопнато. В момента имаше доста по-сериозни грижи.
— Ще изглежда добре във вестниците, а може би и в учебниците по история, но е малко вероятно да повлияе на решенията им.
— Струва си да се опита — възрази Ед Фоли. — Какво имаме да губим?
— Почакай до осем, Джак — посъветва го Ван Дам. — Не искаме той да помисли, че не сме спали цяла нощ. Това ще засили чувството му за собствена значимост.
Райън се обърна и се загледа в прозорците на южната страна на сградата. Завесите не бяха спуснати и всеки, който минаваше наблизо, би могъл да забележи, че осветлението бе включено през цялата нощ. Странно, той не знаеше дали охраната го изключваше нощем.
— Кога започваме да придвижваме силите си? — бе следващият въпрос на Джак.
— Военновъздушният аташе ще се обади от Москва, когато приключи разговорите. Може да стане по всяко време.
Президентът изсумтя.
— По-дълга нощ и от нашата.
— Той е по-млад от нас — отбеляза Мики Мур. — Още е само полковник.
— Ако това се случи, как изглеждат плановете ни? — попита Ван Дам.
— Хипервойна — отвърна Мур. — Светът не познава най-новите ни военни разработки. Те ще направят Пустинна буря да изглежда като действие на забавен каданс.
48.
Изваждане на оръжията
Докато другите прекарваха безсънни нощи, Генадий Йосифович Бондаренко изобщо бе забравил какво значи да спи. Телексът му се бе загрял да разпечатва послания от Москва и тяхното четене му отнемаше доста време, а не всички му носеха полезна информация. Русия все още не се бе научила да остави хората на спокойствие, докато вършат своята работа, и като резултат от това началник-свръзките отново се сви, когато влезе с поредното послание с гриф „спешно“.