Выбрать главу

— Каква чудесна засада можехме да организираме, ако имахме достатъчно хора — въздъхна Толкунов.

— Когато бях в Америка, за да наблюдавам ученията им, чух една много хубава шега в тази връзка. Ако леля ти имаше топки, щеше да ти е чичо, Владимир Константинович.

— Така е, другарю генерал.

Двамата отново се наведоха над картите и снимките.

— Значи те знаят какво правим? — отбеляза Пян Кун. — Това не е добър развой на събитията.

— Може да знаеш какво ще направи някой крадец, но ако той има пистолет, а ти не, какво значение има? — попита го в отговор Цзян Хансан. — Другарю маршал?

— Подобно предислоциране на военни части не може да остане незабелязано — меко каза маршал Лю. — Винаги е трудно да се постигне тактическа изненада. Ние обаче имаме на наша страна стратегическата изненада.

— Вярно е — обърна се към останалите от Политбюро Тан Дъсъ. — Руснаците са предупредили някои от дивизиите си за раздвижването, но те все още са доста на запад, на няколко дни път. Освен това всички те ще се придвижат насам по тази железопътна линия, а нашите военновъздушни сили могат да я затворят, нали, Лю?

— Без проблеми — отвърна министърът на отбраната.

— А американците? — попита Фан Ган. — В нотата, която току-що получихме, те твърдят, че гледат на руснаците като на съюзници. Колко пъти хората са подценявали американците, Цзян? Включително и ти.

— Има обективни условия, които се отнасят дори за американците, колкото и да са велики — увери Лю присъстващите.

— А след три години ще им продаваме нефт и злато — каза Цзян на колегите си. — Американците нямат политическа памет. Те винаги се адаптират към промените в световния ред. През 1949 те създадоха НАТО, в което влезе най-големият им враг — Германия. Виж как постъпиха с Япония, след като хвърлиха атомни бомби там. Трябва да имаме предвид само, че американците ще прехвърлят известен брой хора там и те ще са принудени да рискуват наравно с останалите, но може би трябва да избягваме нанасянето на прекалено големи поражения на жива сила. Освен това ще се отнасяме към военнопленниците и към арестуваните цивилни внимателно — светът е чувствителен и ние трябва да се съобразяваме с това, смятам.

— Другари — започна Фан, събрал смелост за последен път да разкрие пред останалите собственото си мнение. — Все още можем да предотвратим това, както маршал Лю ни каза преди няколко дни. Не сме започнали, докато не прозвучат изстрелите. Все още можем да кажем, че провеждаме учение за отбрана, и светът ще се задоволи с това обяснение по причините, които приятелят ми Цзян току-що изложи пред нас. Щом започнат враждебните действия обаче, тигърът ще се окаже извън клетката. Мъжете защитават своето със самоотверженост. Помните, че Хитлер подцени Русия, и това бе последната му грешка. Иранците подцениха Америка през миналата година и резултатът бе страдания за народа и смърт за лидера им. Сигурни ли сме, че ще възтържествуваме в тази авантюра? Сигурни ли сме? Залагаме живота на страната си. Не трябва да забравяме това.

— Фан, стари другарю, ти както винаги си мъдър и разсъдлив — любезно отвърна Цзян. — Знам, че говориш от името на нашата нация и на нашия народ, но както не бива да подценяваме своите врагове, така не трябва да подценяваме и самите себе си. Бихме се веднъж с американците и им нанесохме най-сериозното военно поражение в тяхната история, нали?

— Да, изненадахме ги, но в крайна сметка загубихме един милион души, включително и сина на Мао. И защо? Защото надценихме собствените си възможности.

— Не и този път, Фан — увери колегите си Цзян. — Не и този път. Ще постъпим с руснаците така, както постъпихме с американците при река Ялу. Ще ги ударим мощно и изненадващо. Където са слаби, ще направим пробив и ще продължим. Където са силни, ще заобиколим и ще ги обградим. През 1950 бяхме армия от селяни и имахме само леко оръжие. Днес ние сме една напълно модерна армия. Днес можем да правим неща, за които американците не можеха дори и да мечтаят тогава. Да, ще възтържествуваме.

— Другари, искаме ли да спрем в този момент? — попита Цзян, за да насочи дебата в желаната от него посока. — Искаме ли да обречем страната си на икономически и политически крах? Това е въпросът в момента. Ако останем безучастни, подлагаме на риск живота на нацията. Кой от нас иска да остане безучастен в тази ситуация.