Никой, както можеше да се предположи, нито дори Цян се нае да приеме хвърлената ръкавица. Гласуването бе изцяло проформа и решението, разбира се, бе единодушно. Както винаги членовете на Политбюро постигнаха единомислие в свой собствен интерес. Министрите се завърнаха в кабинетите си. Цзян задържа Тан Дъсъ за няколко минути, преди да се отправи към своя. Един час по-късно той отиде при приятеля си Фан Ган.
— Не ми се сърдиш, нали? — попита Фан.
— Гласът на предпазливостта е нещо, което не ме обижда, стари приятелю — каза Цзян любезно, докато се настаняваше срещу бюрото на събеседника си. Можеше да си позволи да бъде любезен. Беше спечелил.
— Страхувам се от този ход, Цзян. Ние подценихме американците през 1950 и това ни коства живота на много хора.
— Имаме достатъчно хора за разход — изтъкна старшият министър без портфейл. — Освен това така Лю ще се почувства полезен.
— Ако има нужда от това — Фан изрази с жест отвращението си от този надут военен маниак.
— Даже и кучето си има нужди — отбеляза гостът.
— Цзян, ами ако руснаците са по-добре, отколкото мислиш?
— Погрижил съм се за това. Ще създадем нестабилност в страната им след четиридесет и осем часа — в деня, в който ще започне офанзивата ни.
— Как?
— Помниш ли неуспешния ни опит за покушение над старшия съветник на Грушевой, онзи Головко?
— Да, и тогава също бях против — напомни Фан на госта си.
— Тогава може би беше прав — призна Цзян, за да успокои своя домакин. — Тан обаче доразви тази възможност. Какъв по-добър начин да дестабилизираме Русия от това да елиминираме президента й? Можем да го направим и Тан вече е издал заповедите.
— Искате да убиете държавен глава на чужда територия? — попита Фан, изненадан от невероятната наглост. — А ако се провалите?
— Така или иначе предприемаме акт на агресия срещу Русия. Какво можем да загубим? Нищо, но можем да спечелим много.
— Но политическите усложнения… — дълбоко пое въздух Фан.
— Какво за политическите усложнения?
— Ако ни отвърнат със същото?
— Имаш предвид опит за атентат срещу Ху? — изражението на лицето му даде истинския отговор на този въпрос: „Китай ще бъде по-добре без това нищожество“, но дори Цзян не можеше да си позволи да изрече това на глас, даже и в този кабинет. — Тан ме увери, че физическата ни сигурност е организирана перфектно. Перфектно, Фан. В момента в страната ни не се провеждат операции на чуждо разузнаване.
— Предполагам, че всяка нация смята така — точно преди покривът да се срути на главата й. Справихме се добре с шпионажа в Америка и нашият добър другар Тан заслужава поздравления за това, но подобни ходове никога не биват възприемани добре. Трябва добре да помним това.
Цзян отхвърли тази мисъл:
— Не можем да се страхуваме от всичко.
— Вярно е, но да не се страхуваш от нищо също е неразумно — Фан направи пауза, за да предотврати спора. — Цзян, сигурно ме мислиш за бабичка.
Тези думи предизвикаха усмивка на лицето на другия министър.
— Бабичка? Не, Фан, ти си доказан другар от дълги години и един от най-задълбочените ни умове. Защо, мислиш, те доведох в Политбюро?
„За да си осигуриш вота ми“, премълча откровения отговор Фан. Той уважаваше много висшестоящия си колега, но не бе сляп за грешките му.
— Защото съм благодарен.
— Защото народът трябва да е благодарен, когато полагаш такива грижи за него.
— Да, трябва да не забравяме работниците и селяните навън. Ние сме техни слуги все пак — идеологическото лицемерие бе съвсем на място в този момент. — Работата ни съвсем не е лесна.
— Имаш нужда да се поотпуснеш. Вземи това момиче, Мин, и я заведи в леглото си. Правил си го и преди — това бе слабост, която двамата споделяха. Напрежението се разсея, каквато и бе целта на Цзян.
— Чаи духа по-добре — отвърна Фан с лукаво изражение.
— Тогава отведи нея в апартамента си. Купи й някакви копринени бикини. Те обичат това.
— Идеята не е лоша — съгласи се Фан. — Определено ще ми помогне.
— Тогава го направи на всяка цена! Сега имаме нужда от здрав сън. Следващите няколко седмици ще са доста нарегнати за нас — и доста повече за противниците ни.
— Само още едно нещо, Цзян. Както каза, трябва да се отнасяме добре с пленниците. Едно от нещата, които Америка не прощава лесно, е проявите на жестокост към беззащитните, както вече видяхме тук, в Пекин.
— Те са бабички. Не могат да проумеят как да използват силата.