— Може би, но ако искаме да правим бизнес с тях, както каза, защо трябва да ги обиждаме ненужно?
Цзян въздъхна и се съгласи, защото знаеше, че така е по-разумно.
— Прав си. Ще кажа на Лю — той погледна часовника си. — Трябва да тръгвам. След няколко часа ще вечерям с Ху.
— Предай му най-добрите ми пожелания.
— Разбира се — Цзян се надигна, поклони се на приятеля си и излезе. След около минута Фан също стана и се запъти към вратата.
— Мин — извика той, като я отвори. — Ела тук.
Министърът пропусна секретарката си в кабинета и спря поглед на Чаи. Очите им се срещнаха и тя му намигна със съблазнителна усмивка. Да, той имаше нужда от здрав сън и тя щеше да му помогне.
— Заседанието на Политбюро продължи до късно днес — каза Фан, седна на стола си и започна да диктува. Това отне двадесет и пет минути, след което той отпрати Мин, за да запише стенограмата. След това повика Чаи, нареди й нещо и също я отпрати. Един час по-късно работният ден свърши. Фан се отправи надолу към служебната си лимузина, следван от Чаи. Двамата отидоха в апартамента му и се захванаха за работа.
Мин се срещна с любовника си в един нов ресторант, наречен „Джейд хорс“, където качеството на храната бе малко над средното.
— Изглеждаш разтревожена — отбеляза Номури.
— Тежък ден в службата — обясни тя. — Предстоят големи неприятности.
— О-о? Какви неприятности?
— Не мога да ти кажа — отвърна тя. — Според мен това няма да се отрази на компанията ти.
Номури разбра, че е отвел агента си до следващото, всъщност последното стъпало. Тя вече не мислеше за софтуера на служебния си компютър и той не повдигна повече този въпрос. По-добре да стане незабелязано. За нея бе по-добре да забрави какво прави. Съзнанието ти не се тормози от неща, които си забравил. След вечеря те отидоха в дома на Номури и агентът на ЦРУ направи всичко, което бе по силите му, за да я успокои. Успя само частично, но тя оцени това. Тръгна си в единадесет без четвърт. Номури си наля последното за деня питие, двойно, и провери дали докладът й за днес е в компютъра му. Надяваше се следващата седмица вече да разполага със софтуера, който да зареди на нейната машина по Интернет, така че тя да може да изпраща информацията директно на получателя. Ако в Пекин започнеха да се случват лоши неща, компанията можеше да го извика обратно в Токио, а той не искаше докладите на Зорге да престанат да пристигат в Ленгли.
Конкретно този доклад вече пристигна и предизвика редица различни по вид реакции.
Ед Фоли например съжали, че не е дал един секретен телефон на Сергей Головко, но Америка не споделяше толкова лесно комуникационните си тайни, така че докладът бе преписан и изпратен по секретния факс до посолството на САЩ в Москва, след което бе отнесен в централата на СВР от един служител в консулския отдел, който не бе свързан с ЦРУ. Разбира се, сега руснаците щяха да решат, че той е шпионин и да следят всяка негова стъпка, като използват добре обучени кадри на ФСС. Работата си е работа дори и при Новия световен ред.
Головко, както можеше да се очаква, подскочи до тавана на високия си кабинет.
Джон Кларк научи новината по секретния си сателитен телефон.
— По дяволите, какво? — попита Рейнбоу шест, който седеше в личния си автомобил недалеч от Червения площад.
— Чу ме добре — отвърна Ед Фоли.
— Добре, сега какво?
— Гъст си с техните хора по специални операции, нали?
— Горе-долу — съгласи се Кларк. — Обучаваме ги.
— Добре, те могат да ви потърсят за някакъв съвет. Трябва да знаеш какво става.
— Мога ли да кажа на Динг?
— Да — разреши директорът на ЦРУ.
— Добре. Знаеш ли, това доказва презумпцията на Чавес.
— Това пък какво е?
— Той обича да казва, че международните отношения се изразяват предимно в това една нация да го начуква на друга.
Казаното бе достатъчно, за да разсмее Ед Фоли, който се намираше на пет хиляди мили и осем часови зони от Москва.
— Е, нашите китайски приятели определено го правят грубо.
— Колко достоверна е информацията?
— Като Светото писание, Джон — увери Ед своя полеви агент.
„Ние имаме някакъв източник в Пекин“, помисли си Кларк.
— Добре, Ед. Ако дойдат при мен, ще те уведомя. Ще си сътрудничим, предполагам.
— Напълно — увери го директорът на ЦРУ. — Сега сме съюзници. Не гледа ли Си Ен Ен?
— Помислих си, че е някакъв научнофантастичен филм.
— Не само ти. Приятен ден, Джон.
— И на теб, Ед. Чао — Кларк натисна бутона за край на разговора и проклинайки наум, запали колата, за да отиде на срещата с Доминго Чавес.