Динг беше в бара, който „Рейнбоу“ бе избрал за свободните си часове в района на Москва. Момчетата се събираха в един сумрачен локал. Руската бира не им допадаше, но харесваха твърдия алкохол, предпочитан от местните жители.
— Здрасти, господин К. — поздрави Чавес.
— Току-що по мобифона ми се обади Ед.
— И?
— И Джони Китаеца се подготвя да започне малка война с нашите домакини и това е добрата новина — обясни Кларк.
— Каква, по дяволите, е лошата новина — попита Чавес със сериозна доза недоверие в гласа си.
— Тяхното Министерство на държавната сигурност е сключило договор за Едуард Петрович — продължи Джон.
— Абе тия да не са луди? — възкликна другият агент от ЦРУ.
— Е, започването на война в Сибир не е съвсем разумен акт. Ед ни включи, защото смята, че местните може да ни потърсят за помощ в близко време. Вероятно знаят коя е местната връзка на китайците. От това ще последва някоя гореща операцийка за задържане, а ние обучаваме хората им на това. Предполагам, че ще ни поканят да гледаме, но вероятно няма да искат да участваме.
— Дадено.
В този момент влезе генерал Кирилин, съпровождан от един сержант. Сержантът остана на вратата с ръка под закопчания шинел. Офицерът забеляза Кларк и се отправи директно към него.
— Нямам номера на мобилния ти телефон.
— За какво сме ви необходими днес, генерале? — попита Кларк.
— Трябва да дойдеш с мен. Трябва да се срещнем с председателя Головко.
— Имаш ли нещо против и Доминго да дойде с нас?
— Добре — отвърна Кирилин.
— Говорих с Вашингтон преди малко. Ти какво знаеш? — попита Кларк руския си приятел.
— Доста, но не всичко. Затова трябва да се срещнем с Головко — Кирилин махна към вратата, където сержантът се правеше на доберман.
— Има ли нещо? — попита Еди Прайс. Никой не се опитваше да скрие тревогата си, а Прайс можеше да чете по лицата на хората.
— Ще ти кажа, когато се върнем — отвърна му Чавес. Отвън освен колата на генерала имаше още една, в която седяха още четирима охранители. Сержантът, който придружаваше Кирилин, бе един от малцината, допуснати до тренировките на „Рейнбоу“. Руснаците се справяха доста добре. Това бе естествено, тъй като учениците им бяха най-добрите от елитните части.
Колите се включиха в московския трафик, без да се придържат особено към правилата за уличното движение, и скоро преминаха през парадния вход на сградата на площад „Дзержински“ номер 2. Очакваше ги отворената врата на асансьора и след няколко минути те вече бяха на последния етаж.
— Благодаря ви, че се отзовахте толкова бързо. Предполагам, че сте говорили с Ленгли — посрещна ги Головко.
Кларк вдигна мобилния си телефон.
— Кодиращото устройство е толкова малко?
— Прогрес, председателю — отбеляза Кларк. — Казаха ми, че тази разузнавателна информация трябва да бъде приемана сериозно.
— Фоли има много добър източник в Пекин. Видях част от „добива“. Оказва се, че е предприет предумишлен опит за покушение на моя живот, а сега се подготвя атентат и срещу президента Грушевой. Вече го уведомих. Хората от охраната му са в пълна готовност. Китайският агент в Москва е идентифициран и се намира под постоянно наблюдение. Ще го арестуваме, когато получи инструкциите си. Не знаем обаче какви са контактите му. Предполагаме, че са хора от Спецназ, останали лоялни към него — престъпници, разбира се, извършващи специални поръчки за подземния свят, който си отгледахме.
„Връзва се“, помисли си Джон.
— Някои хора биха направили всичко за пари, Сергей Николаич. С какво можем да ви помогнем?
— Фоли ви е инструктирал да ни помогнете? Много мило от негова страна. Като се има предвид как информацията достигна до нас, присъствието на американски наблюдател е приемливо. За задържането ще използваме служители на милицията, а хората на генерал Кирилин ще ги покриват. Като командир на „Рейнбоу“ това е ваша задача.
Кларк кимна. Това съвсем не беше молба.
— Добре.
— Ще ви пазим добре — увери го генералът.
— Значи очаквате Китай да започне война с Русия?
— До края на седмицата — кимна Головко.
— Нефтът и златото? — попита Чавес.
— Така изглежда.
— Е, такъв е животът в големия град — отбеляза Динг.
— Ще ги накараме да съжаляват за този варварски акт — заяви Кирилин на присъстващите.
— Още е рано да се говори за това — предупреди го Головко. Той знаеше какво Бондаренко бе съобщил на Ставка.
— И след като вече сте в НАТО, момчета, значи ще трябва да се притечем на помощ? — попита Кларк.
— Вашият президент Райън е истински другар — съгласи се руснакът.