— Това означава, че и „Рейнбоу“ ще се включи — замисли се на глас Джон. — Ние сме бойци на НАТО.
— Досега не съм се бил в истинска война — сподели Чавес. Сега обаче бе майор и сигурно щеше да се наложи да участва в тази. Той си спомни, че застраховката му „живот“ е напълно изплатена.
— Не е много смешно, Доминго — каза му Кларк и добави наум: „Освен това вече съм стар за това.“
Китайското посолство бе под постоянно и вещо наблюдение, осъществявано от голям екип служители на руската Федерална служба за сигурност. Почти всички по-рано бяха работили във Второ главно управление на бившето КГБ. В новата организация те изпълняваха функциите на хората от Разузнавателния отдел на ФБР и в интерес на истината не отстъпваха на американските си колеги. В изпълнението на тази задача участваха не по-малко от двадесет души — мъже и жени с различно телосложение, с вид на заможни или на по-бедни хора, на средна възраст или стари, но не и млади, защото този случай бе твърде важен, за да се гласува доверие на неопитни агенти. Те използваха различни превозни средства — от камиони за смет до мотопеди и всяка отделна мобилна група разполагаше с поне една радиостанция от тип, който още бе непознат в руската армия.
Кун Дъшъ излезе от посолството на КНР в седем и четиридесет. Той отиде пеша до най-близката станция на метрото и се спусна надолу с ескалатора. В това нямаше нищо необичайно. В същото време един служител от консулския отдел също напусна посолството и се отправи в друга посока, но служителите на ФСС нямаха нареждане да го проследят. Той измина три пресечки, стигна до втория стълб за улично осветление на една оживена улица, извади бяла хартиена лентичка от джоба на палтото си и я залепи на металния пилон. После продължи пеша до един ресторант, където вечеря сам, след като бе изпълнил мисията, с чиято цел не бе запознат. Той бе главен представител на Министерството на държавната сигурност в посолството, но не бе обучен полеви агент.
Третият секретар Кун измина няколко спирки с метрото и слезе, последван от четирима служители на ФСС. Още един го чакаше на спирката, а други двама бяха на изхода в горния край на ескалатора. По пътя Кун си купи вестник от една улична будка. Два пъти спира — веднъж, за да запали цигара, и втори път, за да се огледа, сякаш се бе загубил и се опитва да се ориентира. И в двата случая, разбира се, целта бе да провери за опашка, но хората на ФСС бяха твърде много на брой, а тези, които в момента се намираха съвсем близо до него, гледаха разсеяно, но не прекалено, в друга посока. Истината в случая, както добре знаят и ФБР, и британската служба за сигурност, е, че след като веднъж е идентифициран, обектът става гол и безпомощен като новородено в джунглата, ако, разбира се, онези, които го следят, не са пълни глупаци. Тези добре обучени в КГБ професионалисти бяха всичко друго, но не и глупаци.
Другият проблем на контролиращия агент Кун Дъшъ бе, че след като местоположението на тайника бъде установено веднъж, той ставаше толкова лесен за наблюдение, колкото самотен облак в ясно небе. Преследвачите бяха повече само за да се уверят, че няма друг тайник. Нямаше. Кун седна на съответната пейка. Китаецът се прояви като дилетант в полевата дейност, като се престори, че чете вестник в здрача, но наблизо имаше улична лампа, така че това не би привлякло вниманието на случайния минувач.
— Ето — каза един от хората на ФСС. Дясната ръка на Кун леко се придвижи до тайника. Три минути по-късно той сгъна вестника и пое в посоката, в която се движеше, преди да седне. Хората на ФСС го оставиха да измине значително разстояние, преди да се раздвижат.
Отново операцията бе осъществена от микробус и отново вътре чакаше ключарят със специално изработения ключ. В микробуса имаше също и модерен американски лаптоп, чиито конфигурация и софтуер бяха точно копие на този от компютъра на Суворов/Конев в апартамента му на Околовръстното шосе. Служителят от ФСС, ръководещ операцията, си помисли, че сега екипът е като тигър, който дебне в джунглата, а към него са насочени десетина пушки — могъщ и опасен, но напълно обречен.
Обменната касета бе отнесена в микробуса. Ключарят я отвори. Съдържанието й бе разгънато и преснето, после поставено обратно на мястото си, след което касетата бе запечатана отново и върната на металната планка под пейката. В това време един от служителите на ФСС вече въвеждаше безсмисления текст на посланието и четири минути по-късно оригиналният текст бе налице.
— Ёб твою мать! — възкликна старшият офицер. — Те искат от него да убие президента Грушевой!
— Какво? — попита един от подчинените му. Ръководителят на екипа просто му подаде лаптопа, за да прочете разшифрования текст.