— Това е война — въздъхна майорът. Полковникът кимна.
— Така е, Григорий — микробусът потегли. Той трябваше да докладва за това, и то незабавно.
Телефонното повикване откри лейтенант Провалов в дома му. Той се облече, мърморейки недоволно както обичайно, и се отправи към централата на ФСС. Не обичаше Федералната служба за сигурност, но изпитваше респект пред нея. С подобни ресурси, мислеше си често лейтенантът, той би могъл да сложи край на престъпността в Москва, но те нямаха желание да споделят ресурсите си, а и бяха запазили арогантността на хора над закона, наследена от КГБ. Вероятно това бе необходимо. Случаите, които те разследваха, се различаваха от убийството само по своя мащаб. Предателите убиваха не отделни индивиди, а цели региони. Предателството бе престъпление, което бе приемано сериозно в родината му от векове насам и в резултат на многогодишната институционална параноя будеше също толкова страх, колкото и омраза.
Нощното оживление във ФСС бе значително по-голямо от обичайното, забеляза Провалов. Ефремов стоеше прав в кабинета си и четеше някакъв лист хартия с онова непроницаемо изражение на лицето, което често говореше за нещо чудовищно.
— Добър вечер, Павел Георгиевич.
— Лейтенант Провалов. Ето — Ефремов му подаде листа. — Нашият обект става твърде амбициозен. Ако не той, то поне шефовете му.
Лейтенантът от милицията взе листа, запозна се набързо със съдържанието, след което се върна в началото на текста, за да го прегледа по-бавно.
— Кога стана това?
— Преди по-малко от час. Какво смятате?
— Трябва да го арестуваме незабавно! — реагира според очакванията ченгето.
— Помислих си, че ще кажете това. Само че вместо това ще изчакаме, за да видим с кого ще се свърже. После ще го приберем. Първо обаче искам да видя хората, които ще потърси.
— А ако го направи от мобилен или от уличен телефон?
— В такъв случай ще накараме телефонната централа да ни каже къде е звънял. Това, което ме интересува най-много, е дали има човек в някое важно правителствено учреждение. Суворов имаше доста колеги в отдела на КГБ, в който работеше преди. Искам да разбера кои от тях са станали наемници, за да ги заловим. Нападението над Сергей Николаич показа, че имаме насреща си опасно добри професионалисти. Искам да сложим край на това, да ги изловим всичките и да ги изпратим в лагер със строг режим.
Руската наказателна система разделяше лагерите на три степени. Тези с „лек“ режим бяха неприятни. „Средните“ бяха места, които трябваше да се избягват. Тези със „строг“ режим обаче бяха същински ад на Земята. Те бяха особено подходящи за принуждаване на непокорните да говорят за неща, които не биха споделили при нормални обстоятелства. Ефремов имаше способността да определя какво наказание е заработил даден индивид. Суворов вече си бе заслужил смъртното, което в Русия се осъществяваше чрез разстрел… но има и по-лоши неща от смъртта.
— Уведомена ли е охраната на президента?
Офицерът от ФСС кимна.
— Да, макар и съвсем бегло. Как можем да бъдем сигурни, че сред тях няма предател. Нещо подобно се случи с американския президент през миналата година, може би сте чувал, така че трябва да имаме предвид тази възможност. Всички те са под наблюдение, въпреки че Суворов не е имал много познати в Осми отдел, а никой от хората, с които е работил, не е преминал там.
— Сигурен ли сте?
— Приключихме проверката преди три дни. Доста време ни отне, докато преровим архивите. Дори съставихме списък на хората, които Суворов може да потърси. Шестнадесет души всъщност. Телефоните им се подслушват и държим всичките под око.
Дори ФСС обаче не разполагаше с достатъчно човешки ресурси, за да осъществи пълно наблюдение на тези потенциални заподозрени. Този случай бе най-сериозният в историята на ФСС и даже КГБ рядко бе използвал толкова човешки ресурси за разследванията си дори и в аферата „Пенковски“.
— Имената Амалрик и Зимянин в списъка ли са?
— Зимянин „изскочи“ при проверката, но другият — не. Суворов не го е познавал, но Зимянин е служил с Амалрик в Афганистан и вероятно самият той го е привлякъл. От останалите шестнадесет седем са основни заподозрени. Всичките са от Спецназ — трима от офицерския и четирима от сержантския състав и всичките предлагат таланта и способностите си на открития пазар. Двама са в Санкт Петербург и може да са замесени в елиминирането на Амалрик и Зимянин. Изглежда, не им е достигнало другарското чувство — сухо отбеляза Ефремов. — И така, Провалов, имате ли да добавите нещо?