Наземният персонал за изпълнение на подобни мисии също бе пристигнал от Москва. Непосредствено след като М-5 изрулира до стоянката си и спря там, касетите с филмите бяха разтоварени, отнесени във фотолабораторията за промиване и малко по-късно снимките, още мокри, бяха предоставени на аналитиците. Виждаха се малко танкове, но много следи от вериги по земята, а те се интересуваха точно от това.
49.
Разоръжаване
— Знам, Олег. Разузнавателните данни бяха обработени във Вашингтон и изпратени незабавно до вас — каза Рейли на приятеля си.
— Би трябвало да се гордеете с това — отбеляза Провалов.
— Не Бюрото свърши това — отвърна Рейли. Руснаците щяха да се засегнат, ако американците ги снабдяваха с подобна информация. Всъщност може би и американците биха реагирали по същия начин. — Няма значение, какво смятате да правите?
— Опитваме се да открием до кого са адресирани съобщенията по електронната поща. Имаме адресите и всички те са в руски сайтове. ФСС сигурно вече ги е идентифицирала.
— Кога ще ги арестувате?
— Когато се срещнат със Суворов. Вече разполагаме с достатъчно доказателства, за да осъществим арестите.
Рейли не бе убеден в това. Хората, с които Суворов искаше да се срещне, винаги можеха да кажат, че са дошли да се видят с него, без да знаят каква е целта на тази среща, и всеки адвокат с жълто около устата можеше да използва това, за да се позове на презумпцията за невинност. По-добре бе да се изчака, докато всички те заедно извършат нещо, което наистина би ги уличило в престъпление, и след това да се притиснат яко, докато някой от тях не свидетелства срещу останалите. Е, все пак правилата и съдебната система тук бяха други.
— Анатолий, за какво мислиш? — попита Головко.
— Другарю председател, мисля, че Москва изведнъж стана доста опасна — отговори майор Шелепин. — Прилошава ми от мисълта, че бивши спецназовци подготвят атентат от подобен мащаб. Не само заплахата, но и срама от това. Тези мъже са били мои другари в армията, обучени са също като мен да пазят Родината.
Стройният млад офицер тъжно поклати глава.
— Е, когато става дума за КГБ, това не е нещо ново. Случвало се е преди. Да, неприятно е, но такава е действителността. Хората се поддават на корупция. Това е залегнало в човешката природа — успокои го Головко и добави наум: „Освен това сега заплахата не е срещу мен.“
Тази мисъл не бе особено достойна, но все пак и това бе залегнало в човешката природа.
— Какво прави охраната на президента Грушевой в момента? — попита Головко.
— Поти се, предполагам. Кой може да каже дали това е единствената заплаха. А ако това копеле Кун има повече от един такъв агент в Москва? Трябва да приберем и него.