— За всеки пост е назначен транспорт, където е възможно — и два. Изпратих някои от запасняците с БТР-и, за да им осигурим поне някаква защита от артилерията, когато започнат да се изтеглят. На снимките, които направи М-5, има твърде много оръдия, другарю генерал. И шибани планини от снаряди. Граничните подразделения обаче са добре защитени, а и вече издадохме необходимите заповеди, така че те няма да чакат разрешение да напуснат позициите си, когато ситуацията стане безнадеждна. Заповедите, разбира се, са изпратени до офицерите — добави Алиев. Командният състав бе по-малко склонен към преждевременно оттегляне от срочнослужещите.
— Не знаем кога?
Началникът на отдела „Оперативна и бойна подготовка“ поклати глава.
— Разузнавателните сведения не ни помагат много. Китайците движат разни камиони и други подобни машини напред-назад, доколкото можем да разберем. Бих казал след два-три дена.
— И така? — попита Райън.
— И така, снимките показват, че те все още местят фигури по дъската — отвърна Фоли, — но повечето са вече на позиция.
— А Москва?
— Ще арестуват заподозрения съвсем скоро. Вероятно ще приберат също и контролиращия офицер в Москва. Ще го поизпотят малко, но той има дипломатически имунитет и не могат да изстискат много от него — Ед Фоли си спомни как КГБ арестува жена му в Москва. Не й беше приятно, на него също, но все пак не бяха груби с нея. Подобно отношение към хора, които пътуват с дипломатически паспорти, не се случва често, въпреки онова, което видяха по телевизията преди няколко седмици. Освен това китайците сигурно доста съжаляваха за този случай, ако се съди по анализите на сведенията на Зорге.
— Няма вътрешна информация, която да ни обнадежди?
— Тц — поклати глава директорът на ЦРУ.
— Трябва да започнем придвижването на военновъздушните сили — каза вицепрезидентът Джексън.
— Да, но това може да бъде прието като провокация — възрази държавният секретар Адлер. — Така ще им дадем повод.
— Можем да придвижим Първа бронетанкова в Русия и да кажем, че провеждаме учение с новите си съюзници от НАТО — каза Котаракът. — Така ще спечелим няколко дни.
Райън се замисли над това, след което насочи поглед към председателя на Комитета на началник-щабовете:
— Генерале?
— Не мисля, че това ще създаде сериозни проблеми. Те вече уточняват организацията на придвижването с германските железници.
— Тогава го направете — нареди президентът.
— Слушам, сър — отвърна генерал Мур и се отправи към телефона, за да издаде необходимите заповеди.
Райън погледна часовника си.
— Трябва да се срещна с един репортер.
— Приятно изкарване — каза Роби на приятеля си.
Жиганск, който бе разположен на западния бряг на река Лена, някога бе главен център на съветската ПВО в региона. Там се намираше едно сравнително голямо летище с казарми и хангари, което бе изоставено от новите военни власти на Русия и в момента в базата имаше малоброен персонал, за да поддържа съоръженията, тъй като някой ден те отново можеха да станат необходими. Сега тази предвидливост бе възнаградена, тъй като там можеха да кацнат самолетите на ВВС на САЩ, предимно транспортни, които излетяха от централната част на Щатите, преминаха над Аляска и над Северния полюс, за да достигнат до Жиганск. Първият от тридесетте С-5 „Галъкси“ се приземи в десет сутринта местно време и изрулира до големите, но празни рампи, за да бъде разтоварен под надзора на наземния персонал, който бе пристигнал в широкия пътнически отсек в задната част на огромния транспортен самолет. Първите машини, които бяха изкарани от утробата на С-5, бяха безпилотните разузнавателни самолети „Дарк Стар“. Те изглеждаха като франзели с привързаните си отгоре тънки крила и представляваха разузнавателни безпилотни машини, конструирани по технологията „Стелт“ с голям радиус на действие, чието привеждане в готовност за полет отнемаше шест часа. Екипажите се заловиха за работа веднага, като използваха преносимото оборудване, което бе пристигнало със същия самолет.
Изтребителите и щурмоваците пристигнаха в Сунтар, много по-близо до руско-китайската граница, а заправчиците и поддържащите самолети, включително американския Е-3 „Сентри“ АУАКС кацнаха малко по на запад — в Мирний. На тези две бази пристигащите американци бяха посрещани от руските си колеги, непосредствено след което различните звена от двете страни започваха да работят съвместно. Оказа се, че американските заправчици не можеха да презареждат руските самолети във въздуха. За всеобщо облекчение обаче дюзите на стационарната система за зареждане бяха еднакви, така че гостите можеха да използват горивото от руските ГСМ складове, които бяха разположени предимно под земята за защита от въздушни ядрени взривове. Най-важният елемент от сътрудничеството бе включването на руски шурмани в екипажите на АУАКС-ите, така че домакините да могат да контролират своите изтребители със радарите в самолета на американците. Почти веднага няколко Е-3 излетяха, за да проверят това на практика, като използваха за цели на насочваните от тях руски прехващачи пристигащите американски изтребители. Съвсем скоро стана ясно, че пилотите на руските изтребители реагират отлично на командите, подавани от АУАКС, което изненада приятно американските щурмани.