— Наречи го както искаш. Ако е приемливо един редник да бъде убит, защото прави това, което му е казало неговото правителство, тогава е приемливо и да бъдат убити онези, които казват на това правителство как да действа, онези, които са изпратили този беден, глупав редник на смърт.
„Ох, мамка му“, помисли си Арни ван Дам, който стоеше на вратата на Овалния кабинет. „Джак, наистина ли трябваше да казваш това?“
— Благодаря ви, че отделихте от времето си, г-н президент каза Холцман. — Кога ще направите обръщение към нацията?
— Утре. Ако Бог е благосклонен, в него ще заявя, че КНР е отстъпила. След малко ще се обадя на премиера Ху, за да разговаряме лично.
— Успех.
— Готови сме — каза маршал Лю на останалите. — Операцията започва утре рано сутринта.
— Какво предприеха американците?
— Изпратили са някакви самолети, но авиацията не ме засяга особено — отвърна министърът на отбраната. — Те могат да жилят също като комар, но не са в състояние да нанесат реална вреда на човека. Ще напреднем с двадесет километра през първия ден, а след това с по петдесет дневно, може би повече — зависи как се бият руснаците. Руските военновъздушни сили не са дори хартиен тигър. Можем да ги унищожим или поне да ги махнем от пътя си. Руснаците започват да придвижват механизирани подразделения на изток с железопътен транспорт, но ние ще поразим базата им за съсредоточаване в Чита с авиационните си ресурси. Ще ги задържим, ще ги спрем, за да защитим левия си фланг, докато не придвижим достатъчно формирования, за да ги изолираме напълно.
— Сигурен ли сте, маршале? — попита Цзян. Въпросът, разбира се, бе риторичен.
— Ще притежаваме златните им мини след осем дни, а след още десет и нефта им — каза маршалът, сякаш обясняваше колко време ще отнеме построяването на някаква къща.
— Значи сте готов?
— Напълно — заяви Лю.
— Очаквайте телефонно обаждане от президента Райън по-късно днес — каза на премиера външният министър Шен.
— Какво ще ми каже? — попита Ху.
— Ще ви помоли лично да не допуснете да започне война.
— И ако го направи, какво трябва да му отговоря?
— Накарайте секретарката си да каже, че сте излязъл сред народа — посъветва го Цзян. — Не говорете с този глупак.
Министър Шен не поддържаше изцяло политиката на страната си, но кимна в знак на съгласие. Това като че ли бе най-добрият начин да избегне личната конфронтация, която Ху нямаше да приеме добре. Министерството му продължаваше да търси начин да се справи с американския президент. Той бе толкова по-различен от другите правителствени ръководители, че те все още не знаеха как да разговарят с него.
— А нашият отговор на нотата им? — попита Фан.
— Нямаме официален отговор — каза му Шен.
— Притеснявам се да не ни обвинят в лъжа — поясни Фан. — Според мен това ще бъде неприятно.
— Притесняваш се прекалено много, Фан — каза му Цзян с жестока усмивка.
— Не, тук той е прав — намеси се Шен, за да подкрепи колегата си. — Нациите трябва си вярват една на друга, защото иначе няма да могат да общуват помежду си. Другари, трябва да запомним, че ще има и „след войната“, когато ще се наложи да установим нормални взаимоотношения с останалите нации. Ако те гледат на нас като на престъпници, това ще бъде много трудно.
— Има смисъл в това — отбеляза Ху, изненадващо изразявайки личното си мнение този път. — Не, аз ще приема разговора от Вашингтон и, Фан, не, няма да позволя на Америка да ни нарече лъжци.
— Има още нещо — каза Лю. — Руснаците провеждат въздушно разузнаване от голяма височина от тяхната страна на границата. Предлагам да свалим следващия самолет и да кажем, че е навлязъл в нашето въздушно пространство. Така ще можем да кажем, че те са ни провокирали.
— Отлично — каза Цзян.
— И така? — попита Джон.
— И така, той е в тази сграда — отвърна му генерал Кирилин. — Екипът за задържане е готов да тръгне нагоре и да извърши ареста. Искате ли да наблюдавате?
— Разбира се — кимна утвърдително Кларк. Той и Чавес бяха облечени в своите нинджа униформи на екипа „Рейнбоу“, целите черни, а отгоре носеха бронежилетки. Последното им се струваше малко театрално, но руснаците проявяваха изключително внимание към гостите си, което включваше официална загриженост за безопасността им. — Какво е положението горе?
— Имаме четирима мъже в съседния апартамент. Опитваме се да сведем вероятните затруднения до минимум — каза Кирилин на гостите си. — И така, последвайте ме, ако обичате.
— Губим си времето, Джон — отбеляза Чавес на испански.
— Да, ама те искат да гледаме и да кажем какво мислим.