— Добре, Черен сокол десет, така е добре. Целите ви са на ваше девет часа, разстояние — около тридесет километра. Сега завийте наляво по курс едно-осем-нула.
— Завиваме наляво — съгласи се руският майор. — Ще се опитаме да започнем атаката чрез Фокс две.
Той показа, че бе запознат с американската терминология. Казаното означаваше, че той и хората му ще се водят по инфрачервените скенери, без да включват радарите, като по този начин нямаше да предупреждават противника за надвисналата над него опасност. Маркиз Куинсбъри никога не е бил пилот-изтребител.
— Разбрано, Сокол. Това момче го си бива — обърна се операторът към своя пряк началник.
— Така човек остава жив в този бизнес — отвърна подполковникът на младия лейтенант, който седеше пред монитора, подобен на онези за електронните игри Нинтендо.
— Добре, Черен сокол десет, препоръчвам ви отново да завиете наляво. Сега целите са на около петнадесет километра… нека бъдат седемнадесет километра северно от вас. Съвсем скоро би трябвало да влязат в обхвата на скенерите ви.
— Да, вече имам сигнал — отвърна руският пилот, след като чу жуженето в шлемофона си. — Звено, готови за стрелба… Фокс две!
Три от четирите самолета изстреляха по една ракета. Четвъртият пилот имаше проблеми с инфрачервения си скенер. Реактивните двигатели на изстреляните ракети смутиха приборите за нощно виждане на руските прехващачи, но нито един от четиримата пилоти не отмести поглед от металните торпеда, летящи към техните колеги летци, които все още не знаеха, че са под обстрел. Полетът на ракетите въздух-въздух до целите отне двадесет секунди. Както се оказа по-късно, две от ракетите бяха към един и същ китайски самолет. Въпросният изтребител получи две попадения и експлодира във въздуха. Още един бе поразен от третата ракета, след което обаче ситуацията стана наистина неприятна. Китайските изтребители се разпръснаха по команда от своя водач, изпълнявайки предварително планирана и добре оттренирана маневра, разделиха се на две, после на четири групи, всяка от които защитаваше свое парче от небето. Всички радари бяха включени и след още двадесет секунди общо четиридесет ракети летяха в едно ограничено въздушно пространство, в което се водеше смъртоносна игра на гонитба. Радарно насочваните ракети се нуждаеха от сигнал, който да ги води, но въпросният сигнал насочваше и противниковите ракети. По тази причина пилотът не можеше да изключи радара си и единственото, което му оставаше, бе да се моли неговата ракета да порази целта първа и той да изключи своята издайническа апаратура, преди противниковият боеприпас да го е достигнал.
— По дяволите — каза лейтенантът, седнал в удобния си стол пред монитора в АУАКС-а. Още два китайски изтребителя се превърнаха в ярки звезди на екрана пред него, след което избледняха, после още един, но имаше прекалено много китайски ракети въздух-въздух и освен това не всички радари на агресорите бяха изключени. Един от руските изтребители бе ударен от три ракети и просто изчезна, друг рязко пропадна със сериозни поражения и въздушната битка свърши толкова внезапно, колкото и започна. Статистически победата бе на руснаците — четири поразени цели срещу една за противника, но китайците щяха да си припишат повече.
— Някакви парашути? — попита ръководителят на въздушния контролен център по интеркома. Радарът на АУАКС-а можеше да проследява и такива обекти.
— Три, може би четири, които се отвориха. Не съм сигурен от кои са, не и докато не прегледаме отново лентата със записа. По дяволите, това бе доста бързичко.
„Руснаците нямаха достатъчно самолети горе, за да направят истинска битка. Може би следващият път“, помисли си полковникът. Пълните възможности на екипа АУАКС изтребители всъщност досега не бяха изпробвани истински в реални условия, но тази война обещаваше да запълни този пропуск и когато това станеше, очите на някои хора щяха да се отворят за истината.
51.
Отстъпление
Старши лейтенант Валерий Михайлович Команов научи нещо, което досега не бе и подозирал. Най-неприятната част от една битка, поне за човек в стационарна позиция, бе да знаеш, че врагът е там, наблизо, но да не можеш да стреляш по него. Северните склонове на хълма южно от него гъмжаха от китайска пехота, а артилерията, която трябваше да му осигури поддръжка, бе извадена от строя още в първите минути на битката. Който и да бе планирал разположението на артилерийските позиции, бе допуснал грешката да приеме, че оръдията са позиционирани достатъчно далеч и са достатъчно добре защитени от терена, за да може противникът да ги порази. Радарите за засичане на артилерийска стрелба заедно с компютърните си системи за проследяване бяха променили това и липсата на покриващи защитни съоръжения бе обрекла на бърза смърт персонала на оръдията, освен онези, които бяха успели да намерят укритие в бетонните траншеи, прорязващи позициите им. Команов разполагаше с мощно оръдие, което можеше да задейства с едно движение на пръста си, но то не можеше да порази цел отвъд хълма южно от него заради линейната си траектория. Предвидено бе тази защитна линия да разполага и с пехота, която едновременно да зависи от бункерите и да ги поддържа със своите оръдия, способни да изпратят снаряди от другата страна на хълма, за да поразят намиращите се там, но скрити от терена противникови части. Команов можеше да стреля само срещу онези, които виждаше, а те…