— Колко често ходиш там?
— Не много често, два пъти годишно. Обикновено пътувам със самолета на компанията директно от летище „Рейгън“ или Далас. Полетът е доста продължителен, но не спирам никъде. Още не съм видял новото находище. Ще трябва да го сторя в следващите няколко месеца, но ще изчакам по-подходящо време. Изобщо нямаш представа какво означава студ, докато не отидеш толкова на север през зимата. Проблемът е, че тогава е тъмно и затова е по-добре да изчакаш до лятото. Е, поне няма да е нужно да нося тоягите за голф. В тази част на света, Джордж, изобщо не играят голф.
— Тогава вземи пушка, убий мечка и си направи хубава постелка за пред камината — предложи му Уинстън.
— Отказах се от лова. Освен това имам три мечи кожи. Тази там е осма в класацията на книгата на Буун и Крокет за рекордите за всички времена — каза Шърмън и посочи една снимка, закачена на отсрещната стена. — Беше страхотно голяма полярна мечка. Направих две деца върху кожата й — подхвърли с дяволита усмивка президентът на „Атлантик Ричфийлд“. Въпросната кожа лежеше пред камината във вилата му в Аспен, щата Колорадо, където жена му обичаше да ходи на ски през зимата.
— Защо си се отказал?
— Според моите деца броят на полярните мечки вече значително е намалял. Нали в училище непрекъснато им пълнят главите с онези глупости за околната среда.
— Да, бе — прояви разбиране министърът на финансите, — а от тях стават такива хубави постелки.
— Точно така. За твое сведение тази постелка заплаши живота на нашите работници в залива Прудхо… доколкото си спомням през 1975 година. Убих я само с един изстрел на моя „Уинчестер“-338 от тридесет метра — похвали се тексасецът пред госта си. — Предполагам, че сега ще трябва да оставиш мечката да убие човек, а и след това можеш само да я прехвърлиш с клетка на друго място, за да не се травматизира много от случилото се.
— Сам, аз съм министър на финансите. Оставям птичетата и пчелите на грижите на Агенцията за околната среда. Нямам особено отношение към дърветата, докато дървесината им не се превърне в зелени банкноти.
Сам се засмя.
— Извинявай, Джордж, ама на мен непрекъснато ми говорят за тези работи у дома. Може би вината е в Уолт Дисни. Там всички диви животни носят бели ръкавици и говорят помежду си на добър английски от Средния запад.
— Горе главата, Сам. Нали вече разкараха супертанкерите от Валдес. Каква част от находището в Източна Аляска и Западна Канада е твое?
— По-малко от половината, но и това е достатъчно за моите акционери дълго време да си пълнят гушите.
— Колко опции за покупко-продажба на акции са ти определени, докато започне разработването и на другото находище в Сибир? — Сам Шърмън получаваше много добра заплата, но за човек с неговия ранг личният му принос за фирмата се измерваше с броя на опциите за покупко-продажба на акции, който му определяше Съветът на директорите, както и от това, което беше направил за покачването на стойността на акциите. Така пакетът от акции, който притежаваха членовете на Съвета, увеличаваше цената си благодарение и на неговите усилия.
Сам вдигна вежди и многозначително се усмихна:
— Много, Джордж, доста много.
— Съпружеският живот ти се отразява добре, Андреа — подхвърли с усмивка президентът Райън на главната си телохранителка. Обличаше се по-добре, а походката й беше станала по-енергична. Не беше много сигурен дали цветът на кожата й беше станал някак по-свеж, или това се дължеше на употребата на нов грим. Джак се беше научил никога да не коментира грима на една жена. Винаги бъркаше.
— И други твърдят същото, сър.
— Обикновено човек се колебае дали да говори подобни неща на една зряла жена, особено такъв като мен, който не разбира нищо от мода — каза Джак и усмивката му стана по-широка. Жена му Кети настояваше сама да избира как да се облича, защото според нея вкусът му минаваше изцяло през устата. — Обаче промяната в теб е твърде очебийна и дори аз я забелязвам.
— Благодаря, господин президент. За скапаняк от ФБР Пат все пак си е мъж на място.
— С какво се занимава сега?
— В момента е във Филаделфия. Директорът Мъри го изпрати там във връзка с един банков обир, при който бяха убити двама местни полицаи.
— Миналата седмица гледах за случилото се по телевизията. Лоша работа.
Агентката от службата по охраната кимна.
— Начинът, по който са били убити ченгетата, и двамата с куршум в тила, е твърде безмилостен, но на някои хора, изглежда, това им харесва. Както и да е, директорът Мъри реши, че случаят трябва да бъде поверен на инспектор за специални задачи от централата на ФБР, а това обикновено означава, че Пат трябва да свърши тази работа.