— Американската артилерийска доктрина е впечатляваща, нали? — отбеляза полковник Толкунов.
— Те винаги са имали добра артилерия. Ние също и този Пън ще научи това след няколко часа — отвърна главнокомандващият на ТВД Далечен изток. — Какво мислиш, че ще предприеме?
— Зависи от това какво ще му съобщят — отвърна началникът на разузнавателния отдел. — Информацията, която ще стигне до него, ще бъде доста смущаваща и той вероятно ще се замисли, но основната му грижа ще остане неговата собствена операция.
Генадий Йосифович трябваше да се съгласи с това. Генералите имаха склонност да мислят главно за своите задачи и оставяха другите да се притесняват за техните, като смятаха, че всеки трябва да изпълнява сам онова, което му е възложено. Всъщност само така можеше да функционира една армия. В противен случай започваш да се тревожиш за онова, което става край теб толкова много, че не успяваш да свършиш своята работа и скоро цялата операция се проваля. Това се нарича тесногръдо мислене, когато нещата се оплескат, и способност за работа в екип, ако всичко завърши успешно.
— Нещо за американските удари в дълбочина на отбраната?
— Тези самолети „Стелт“ са удивителни. Китайската железопътна система е напълно разстроена. Гостите ни скоро ще останат без гориво.
— Жалко — каза Бондаренко. Американците бяха добри войници и доктрината им за удари по обекти в дълбочина на отбраната, на които руските военни ръководители не бяха обърнали особено внимание, можеше да се окаже адски ефективна, ако бъде изпълнена както трябва и ако врагът не успее да й противодейства. Дали китайците щяха да успеят да противодействат засега не бе ясно. — Все пак те имат тук още шестнадесет механизирани дивизии, с които трябва да се справим.
— Така е, другарю генерал — съгласи се Толкунов.
— Сокол три до Сокол Водач, виждам верижен бронетранспортьор със зенитна установка. Тип „Холидей“ — докладва пилотът. — На хребета на две мили западно от Детелина… чакай, там има и един „Дък“.
— Нещо друго? — попита Сокол Водач. Въпросният капитан командваше апачите, чиято задача бе елиминирането на противниковите противовъздушни единици.
— Няколко леки зенитни оръдия две-пет майк-майк, развърнати около установката. Искам разрешение за откриване на огън, край.
— Изчакай — отвърна Сокол Водач. — Орел Водач, тук Сокол Водач, край.
— Орел Водач слуша, Сокол — отвърна Бойл от своя „Блекхоук“.
— Виждаме верижна машина със зенитна установка. Искам разрешение за атака, край.
Бойл обмисли ситуацията бързо. Апачите му вече бяха установили визуален контакт с танковия лагер и го бяха обкръжили от трите страни. Сокол приближаваше до хълма над лагера, чието кодово име бе Детелина. Е, време беше.
— Имате разрешение. Започнете с установката. Край.
— Разбрано, атакуваме. Сокол три, тук Водач. Издухай ги.
— Стреляй, Били — обърна се пилотът към мерача си.
— Хелфайър, сега! — мерачът на предната седалка натисна спусъка на първата ракета. Широкият седем инча снаряд изскочи с ярък жълт пламък. През прибора си за нощно виждане сержантът видя как един войник от разчета на установката забеляза хеликоптера и го посочи с ръка. Той крещеше, за да привлече нечие внимание. Започна надпреварата между летящата ракета и човешката реакция. Ракетата трябваше да победи. Към войника притича друг мъж, лейтенант или сержант, и се вгледа в посоката, в която сочеше първият. По начина, по който клатеше главата си, ставаше ясно, че първоначално не вижда нищо, след което забеляза летящия снаряд, но вече не му оставаше нищо, освен да се хвърли на земята, макар това да бе напълно излишно. Хелфайърът удари установката в основата и експлодира, като унищожи всичко в радиус от десет метра.
— Кофти късмет, Джо — каза мерачът и насочи вниманието си към другата цел — зенитната система „Холидей“. Нейният разчет вече бе предупреден от шума и той виждаше как хората бързат да приведат установката в готовност. Те тъкмо бяха заели местата си, когато до тях избухна първата цел — системата „Дък“.
После дойде редът на зенитните оръдия. Те бяха шест — по три 25 и 35-милиметрови със сдвоени дула, и можеха да бъдат наистина неприятни. Мерачът избра 20-милиметровото си оръдие и обстреля всяка от шестте позиции. Попаденията изглеждаха като фотографски светкавици. Шестте оръдия бяха унищожени.
— Орел Водач, Сокол три, хребетът е прочистен. Ще минем отгоре, за да сме сигурни. Детелина вече няма прикритие. Отворено е.