Екипът, който извади телата, натовари чувалите във фургона, за да ги откара в моргата. Те не можеха да се затворят плътно заради белезниците и лежаха един до друг на пода на колата като двама любовници, вплели ръце преди последния си час. А може и наистина да са били любовници — разсъждаваше на глас единият детектив, когато влязоха в колата. Партньорът му само изсумтя и подкара автомобила.
Този ден в моргата на Санкт Петербург беше спокойно. Нямаше много работа. Дежурният старши патолог д-р Александър Конев седеше в кабинета си и четеше медицинско списание. Сутрешното бездействие беше започнало да му омръзва, когато му се обадиха по телефона за възможно двойно убийство. Подобни случаи винаги бяха интересни, а Конев много обичаше да чете криминални романи, повечето внасяни от Великобритания и от Америка. Това беше добър начин да опреснява познанията си по английски. Когато телата пристигнаха, той вече чакаше в залата за аутопсия. На рампата ги сложиха на колички и ги вкараха в залата. Трябваше му само миг, за да разбере защо бутаха количките една до друга.
— Да не би да са били убити от милицията? — попита патологът с ехидна усмивка.
— Официално не — отвърна в същия дух по-старшият детектив. Той познаваше Конев.
— Много добре. — Лекарят включи касетофона. — Имаме два мъжки трупа, все още напълно облечени. Личи си, че са престояли във вода. Къде са били открити? — попита той, гледайки към милиционерите. Те му отговориха. — Били са намерени във водите на Нева. При първоначалния оглед бих казал, че са престояли там три-четири дни след смъртта си. — Ръцете му в ръкавици опипаха едната глава, а после и другата. — О! — възкликна той. — И двете жертви, изглежда, са били застреляни. И двамата, изглежда, имат дупки от куршуми точно в центъра на тила. Първото впечатление е, че дупките и на двете жертви са от куршуми с малък калибър. Ще проверим това по-късно. Евгений — обърна се той към техническия си помощник, — махни им дрехите и ги прибери в пликове за по-късно изследване.
— Да, другарю доктор. — Помощникът угаси цигарата си и пристъпи напред с ножици в ръце.
— И двамата ли са застреляни? — попита по-младият детектив.
— На едно и също място в двете глави — потвърди Конев. — О, след като са били убити, са им сложили белезници, което е доста странно. От пръв поглед не се виждат някакви ожулвания по китките на ръцете. Защо ли са го направили, след като са ги убили? — зачуди се патологът.
— За да държат телата заедно — изказа гласно мисълта си старшият детектив.
Но защо това може да е важно? — запита се той. Убиецът или убийците явно е имал изострено чувство за ред. Обаче той отдавна разследваше какви ли не убийства и знаеше, че не всички престъпления могат напълно да бъдат обяснени, особено тези, които се случваха напоследък.
— И двамата са били здравеняци — продължи Конев, когато помощникът му свали от телата и последните дрехи. — Хм, какво е това? — Той пристъпи напред и разгледа татуировката върху левия бицепс на русокосия, след това се обърна, за да види… — И двамата имат едни и същи татуировки.
Старшият детектив се приближи, за да ги разгледа по-отблизо, като първоначално си помисли, че партньорът му може да е бил прав да види сексуален момент в случая, обаче…