— Татуировката на Спецназ — червена звезда, прорязана от светкавица. — Двамата са били в Афганистан. Анатолий, докато докторът изследва телата, да претърсим дрехите им.
Така и направиха и след половин час стигнаха до заключението, че и двамата са били облечени в сравнително скъпи дрехи, но по тях нямаше нищо, което би помогнало да бъдат идентифицирани. В подобна ситуация това едва ли беше нещо необичайно, обаче ченгетата, както и всички останали, предпочитаха по-лесното, отколкото по-трудното. Нямаше портфейли, документи за самоличност, дори банкноти, ключодържатели или игли за вратовръзки. Е, биха могли да открият някакви следи от етикетите на дрехите, а и никой не беше отрязал върховете на пръстите им, така че биха могли да ги идентифицират по пръстовите отпечатъци. Този, който беше извършил двойното убийство, се беше изхитрил да не остави никакви улики на милицията, но не беше успял да заличи всичко.
А това какво означава? — запита се старшият детектив. Най-добрият начин да се попречи на разследването на едно убийство беше да се направи така, че телата да изчезнат. Без труп нямаше доказателство, че някой е бил убит, а от това следваше, че не може да се води разследване, просто човекът щеше да бъде обявен за изчезнал. Може да е избягал с друга жена или с друг мъж, а може просто да е решил да отиде на друго място и да започне нов живот. Да се отървеш от един труп не беше чак толкова трудно, като се замисли малко човек. За щастие повечето убийства бяха ако не напълно импулсивни престъпления, то нещо много близко до тях, и повечето убийци бяха глупаци, които след време сами предопределяха съдбата си, защото много говореха.
Но не и в този случай. Ако това беше убийство със сексуални мотиви, вероятно щеше вече да е чул нещо за него. Подобни престъпления бяха буквално рекламирани от техните извършители поради някакво перверзно желание и те да бъдат арестувани и осъдени, защото никой, извършил такова деяние, не можеше да си държи устата затворена за каквото и да било.
Не, това двойно убийство имаше всички белези на професионализъм. И двамата са били убити по един и същи начин и чак след това са ги свързали с белезници, вероятно за да могат да ги скрият по-добре и за по-дълго време. По никое от телата нямаше следи от борба, а и двамата бяха доста силни мъже, обучени и опасни. Явно са били ликвидирани, без да очакват. Това обикновено означаваше, че може да е някой, когото и двамата са познавали и са му се доверявали. А защо изобщо престъпниците се доверяваха на хора от техния свят беше въпрос, на който никой детектив не можеше да си отговори. „Лоялност“ беше дума, която те дори не знаеха как да произнесат, да не говорим пък за принципи, с които се съобразяват… И все пак престъпниците проявяваха странна склонност да се доверяват на някого.
Докато детективите го наблюдаваха, патологът взе кръв от двата трупа за по-късно токсикологично изследване. Може би преди да получат куршуми в главите и двамата са били упоени. Беше малко вероятно, но възможно и трябваше да се провери. Изпод всичките двадесет нокти на пръстите също бяха взети проби, които вероятно щяха да се окажат безполезни, а накрая бяха взети и отпечатъци от пръстите за по-добро идентифициране. Всичко това нямаше да стане бързо. Централният архив в Москва беше известен с мудността си и през това време детективите щяха да извършват своите разследвания на местна почва с надеждата да открият чии са били телата някога.
— Евгений, не бих направил с лека ръка тези мъже свои врагове.
— Напълно съм съгласен с теб, Анатолий — каза по-възрастният от двамата. — Обаче някой или не се е страхувал от тях… или се е страхувал достатъчно, за да предприеме много драстични мерки. — Работата беше там, че и двамата бяха свикнали да разкриват лесни убийства, при които убиецът почти веднага правеше самопризнания или беше извършил престъплението пред очите на много свидетели. Този случай щеше да постави на изпитание техните способности и те щяха да докладват на лейтенанта с надеждата да получат допълнителна помощ за разследването.
Докато наблюдаваха, бяха направени снимки на лицата, но те бяха така обезформени, че разпознаването им беше невъзможно и фотографиите щяха да се окажат безполезни при идентифицирането. Обаче процедурата изискваше да бъдат направени преди отварянето на черепа, а д-р Конев правеше всичко съгласно разпоредбите. Детективите излязоха навън, за да се обадят на няколко телефонни номера и да изпушат по цигара в малко по-поносима обстановка. Когато се върнаха, двата куршума бяха поставени в пластмасови кутийки и Конев им каза, че предполагаемата причина за смъртта и на двамата е куршум в мозъка с очевидни следи от барут и по двата черепа. Според патолога двамата са били убити от близко разстояние, по-малко от половин метър, със стандартни, леки 2,6-грамови куршуми, изстреляни от 5,45-милиметров пистолет ПМС, който се използваше от милицията. Заключението може би смути малко детективите, тъй като това беше стандартният пистолет за носене в кобур през рамо, но доста от тях бяха достигнали по неведоми пътища до руския подземен свят.