— Американците казват на това професионална работа — отбеляза Евгений.
— Вижда се, че е свършена майсторски — съгласи се Анатолий. — А сега, първо…
— Първо трябва да открием кои са били тези нещастници. А след това кои са били техните врагове.
В Китай китайската храна не е толкова добра като тази в Лос Анджелис, помисли си Номури. Непосредственото му заключение беше, че това вероятно се дължи на съставките. Ако в Китайската народна република имаше Управление за контрол на храните и лекарствата, то явно не беше получило съответните инструкции. Първата му мисъл при влизането в ресторанта беше, че не би искал да надникне в кухнята. Като повечето ресторанти в Пекин това беше малко семейно заведение, което се помещаваше на първия етаж на частен дом. Предлагаше на двадесетината посетители стандартна комунистическа домашна кухня, в която се прилагаха доста акробатически номера. Кръглата маса беше малка и очевидно евтина, столът неудобен, но въпреки това самият факт, че заведението съществуваше, беше доказателство за фундаменталните промени в политическото ръководство на тази страна.
Обаче основното блюдо за вечерта седеше на масата срещу него — Лян Мин. Тя беше облечена в стандартен син костюм, който беше нещо като униформа за служителите от нисък или среден ранг в правителствените учреждения. Косата й беше късо подстригана, почти като шлем. Модната индустрия в този град, изглежда, е била въведена от някой кучи син с расистки наклонности, който мразеше китайците и беше сторил всичко, което е по силите му, за да ги направи възможно по-непривлекателни. Номури все още не беше виждал нито една местна жена, облечена така, че да бъде привлекателна, с изключение на дошлите от Хонконг. Униформеността беше проблем за Изтока. Там цареше пълна липса на разнообразие, ако не се броят чужденците, които ставаха все по-многобройни. Но те стърчаха като рози, израснали върху бунище, а това още повече подчертаваше неговата грозота. У дома, в САЩ, човек би могъл да има, т.е. да види, поправи се агентът от ЦРУ, всеки вид жена, който съществува на планетата. Бели, черни, еврейки и нееврейки, различни разновидности от жълтата раса, латиноси, някои истински африканки и много истински европейки. Сред последните също има голямо разнообразие — тъмнокоси земни италианки, надути французойки, истински англичанки и сковани германки. Тук-там можеха да се видят канадки и испанки, които се отличаваха по някакъв начин от местните испаноговорещи, а също и много етнически японки, които също бяха нещо отделно от местните японци, но това се дължеше по-скоро на желанието на последните, отколкото на първите. Та човек можеше да види какви ли не хора. Единствената прилика там идваше от калифорнийската атмосфера, която изискваше всеки да се труди упорито, за да бъде представителен и привлекателен, защото това беше Голямата повеля на живота в Калифорния — родина на ролковите кънки и сърфинга и на стегнатите фигури, което се постигаше с упражняването и на двата вида спорт.
Тук обаче не беше така. Тук всички се обличаха еднакво, изглеждаха еднакво, говореха еднакво, до голяма степен действаха по един и същ начин…
… с изключение на този случай. Тук трябваше да стане нещо различно, помисли си Номури и затова я беше поканил на вечеря.
Тази работа се наричаше прелъстяване и бе част от арсенала на шпионите от незапомнени времена, въпреки че на Номури щеше да му е за първи път. В Япония той не проявяваше кой знае какво сексуално въздържание, но там през последното поколение нравите се бяха променили много и позволяваха на младите мъже и жени да се срещат и да… общуват по най-общоприетия начин. Обаче там по някаква дивашка и за Честър Номури доста жестока ирония по-достъпните японски момичета харесваха американци. Някои твърдяха, че американците притежават предимства при половото сношение пред средния японец — тема, която предизвикваше спонтанно кискане сред японските девойки, които напоследък бяха станали по-активни в секса. Част от обяснението се състоеше и в това, че американците бяха известни с по-доброто си отношение към своите жени от японците, а тъй като японките бяха далеч по-покорни от американките, едно сексуално партньорство беше добра сделка и за двете страни. Обаче Чет Номури беше шпионин, който действаше под прикритието на японски бизнесмен и се беше научил да играе така добре ролята си, че за местните жени той беше просто още един японец. Така професионалните му умения пречеха на сексуалния му живот, а това според агента не беше никак честно. Той беше възпитан като повечето американци с филмите за агент 007 и многобройните му завоевания — Господин Цуни-гуни Бум-бум, както беше известен на Карибите. Номури дори не беше стрелял с пистолет от времето във Фермата — школата на ЦРУ близо до Йорктаун, щата Вирджиния, а и там не можеше да се похвали с кой знае какви постижения.