Но в този случай се откриваха възможности, разсъждаваше агентът, без да променя каменното изражение на лицето си. В ръководството никъде не се казваше нещо против сексуалните връзки по време на работа. Би било в разрез с морала в Управлението, помисли си той. Истории за подобни завоевания бяха честа тема на разговор при редките сбирки на действащи разузнавачи, които ЦРУ организираше от време на време във Фермата, за да могат агентите да обменят опит за използваните от тях похвати. Разговорите на чаша бира след заниманията често вземаха такава насока. Откакто беше пристигнал в Пекин, сексуалният живот на Чет Номури се изчерпваше с разглеждане на порнографските сайтове на Интернет. По една или друга причина азиатската култура даваше голямо разнообразие в това отношение и макар Номури да не се чувстваше особено горд от този си навик, сексуалните му желания се нуждаеха от някакъв отдушник.
С малки корекции Мин може да бъде красива, помисли си Номури. Първо трябваше да си пусне дълга коса. После, може би, да сложи по-хубави рамки на очилата си. Тези, които носеше, не бяха по-привлекателни от претопена бодлива тел. След това и малко грим. Номури не знаеше точно какъв — не беше експерт в тези неща, — но кожата й приличаше на слонова кост и едно леко подсилване с помощта на химията щеше да я направи по-привлекателна. Обаче тук, като изключим артистите на сцената (техният грим беше толкова дискретен, колкото неоновите реклами в Лас Вегас), грижата за лицето се изчерпваше с миенето му сутрин. Има нещо в очите й, реши той. Бяха живи и… умни. В тях имаше живот, или по-скоро зад тях, но това беше добър признак. Дори фигурата й може би не беше лоша, но беше трудно да се каже при това облекло.
— Новата компютърна система работи добре, нали? — попита той, след като отпи глътка зелен чай.
— Приказна е — отвърна тя почти възторжено. — Изписва много хубаво буквите и те излизат чудесно на лазерния принтер като на ръководство по краснопис.
— Какво е мнението на вашия министър?
— О, много е доволен. Сега работата върви по-бързо и това му харесва — увери го тя.
— Дали е достатъчно доволен, за да направи поръчка? — попита Номури, връщайки се пак към прикритието си на бизнесмен.
— За това ще трябва да попитам шефа на административния отдел, обаче мисля, че ще останете доволен от отговора.
От „Нипон електрик“ ще се зарадват — помисли си агентът и отново се запита колко ли пари ще изкара на фирмата, под чието прикритие работеше. Неговият шеф в Токио щеше да се шашне, ако знаеше за кого в действителност работи Номури, но шпионинът беше изкарал всичките си повишения във фирмата благодарение на личните си заслуги, като междувременно работеше извънредно за истинската си родина. Това, че основната му работа и тази за прикритие се допълваха така чудесно, беше щастлива случайност, каза си той. Помогна му и фактът, че беше израснал в дом, в който държаха много на традициите и затова говореше два родни езика… Нещо повече, дължеше изостреното си чувство за дълг повече на страната, в която се беше родил, отколкото на традициите в потомствената си родина. Вероятно го беше придобил, гледайки портрета на дядо си с емблемата на пехотинец върху подложката от синьо кадифе на гърдите му, заобиколена от лентички и медали — награди за проявена храброст: Бронзовата звезда за бойни заслуги, президентската грамота за отличила се бойна част, както и отличията, спечелени като свързочник в 442 боен полк по време на кампанията в Италия и в Южна Франция. Пренебрегван от Америка, неговият дядо беше спечелил гражданските си права по най-добрия и убедителен начин, преди да се завърне у дома към бизнеса си с пейзажи, благодарение на който беше дал образование на синовете и внуците си и беше вдъхнал на един от тях чувство за дълг към родината. Освен това тази работа допадаше на Номури.