7.
Разплитане на нишките
Това беше едно от съвпаденията в полицейската работа по целия свят. Провалов се обади в Управлението на милицията и тъй като разследваше убийство, трябваше да разговаря с един капитан, началник на съответния отдел в Санкт Петербург. Когато спомена, че издирва бивши войници от Спецназ, капитанът се спомни, че на сутрешното съвещание двама от неговите хора бяха докладвали за два трупа с татуировки на Спецназ, а това беше достатъчно, за да го накара да удължи разговора.
— За случая с гранатомета в Москва ли става дума? — попита Евгений Петрович Устинов. — И кой е убитият?
— Главният обект, изглежда, е бил Григорий Филипович Овсеенко, който се е занимавал със сводничество — обясни на колегата си от север Провалов. — Убити са също шофьорът му и едно от момичетата, но изглежда, че те не са от съществено значение.
— Значи, според вашите източници извършителите са били ветерани от Спецназ?
— Точно така. Скоро след това са отпътували със самолет за Санкт Петербург.
— Разбирам. Вчера извадихме от водите на Нева труповете на мъже с подобно описание. И двамата към четиридесетгодишни. Застреляни са били с куршум в тила.
— Така ли?
— Да. Имаме пръстови отпечатъци и от двете тела. Чакам справката от армейския архив, за да ги сравним. Но няма да стане много бързо.
— Ще видя какво мога да направя по въпроса, Евгений Петрович. Работата е там, че на мястото на убийството се е намирал и Сергей Николаич Головко. Не сме сигурни дали той не е бил истинската мишена.
— Това би било твърде дръзка постъпка — отбеляза хладно Устинов. — Може би вашите приятели от площад „Дзержински“ ще могат да накарат онези тъпанари от армейския архив да се поразмърдат.
— Ще им се обадя и ще видя какво мога да направя — обеща Провалов.
— Добре, нещо друго?
— Има още едно име: Суворов, Клементий Иванич, за когото се твърди, че е бивш офицер от КГБ, но това е всичко, което знам за момента. На вас името говори ли ви нещо? — Стори му се, че чува как събеседникът му поклаща отрицателно глава.
— Не, никога не ми е попадало — отвърна старшият детектив, докато си го записваше. — В каква връзка?
— Според моя информатор той е човекът, поръчал убийството.
— Ще проверя в нашите архиви дали нямаме нещо за него. Значи още един бивш рицар на плаща и кинжала, така ли? Колко такива пазители на родината тръгнаха по лошия път? — зададе си риторичен въпрос ченгето от Санкт Петербург.
— Доста — съгласи се колегата му от Москва и се намръщи.
— А този Овсеенко да не би и той да е бил от КГБ?
— Да, казват, че отговарял за Школата на врабчетата.
Като чу това, Устинов се засмя.
— О, сводник, обучен от държавата. Страхотно. А момичетата бива ли си ги?
— Много — потвърди Провалов. — Обаче не са по джоба ни.
— Истинският мъж не трябва да плаща за такива работи, Олег Григориевич — увери ченгето от Санкт Петербург московския си колега.
— Така си е, приятелю. Поне докато не мине известно време — добави Провалов.
— Точно така! — В слушалката се чу смях. — Обади ми се, ако научиш нещо.
— Добре, ще ти изпратя по факса бележките си по случая.
— Чудесно. Аз също ще ти изпратя информацията, с която разполагам — обеща Устинов.
Има нещо, което свързва всички следователи по света, разследващи убийства. Никоя страна не санкционира неофициалните разговори, отнасящи се до човешкия живот. Само държавите запазват това право за себе си.
В продължение на няколко минути Провалов записа в невзрачния си кабинет резултатите от водения разговор. Беше твърде късно да се обажда на ФСС да накарат онези от армейския архив да побързат. Това ще бъде първото нещо, което ще направя сутринта, обеща си той. Стана време да си върви. Взе палтото си от закачалката до бюрото и излезе навън, където беше паркирана служебната му кола. С нея отиде до един ъгъл близо до американското посолство, където се намираше бар „Борис Годунов“ — приятно и топло местенце. Не минаха и пет минути, откакто беше дошъл, и една приятелска ръка докосна рамото му.
— Здравей, Мишка — каза Провалов, без да се обърне.
— Знаеш ли, Олег, хубаво е човек да разбере, че руските ченгета приличат на американските.
— В Ню Йорк същото ли е?
— Ами да — потвърди Рейли. — След като цял ден си гонил лошите момчета, какво по-хубаво от това да обърнеш няколко чашки в компанията на приятели? — Агентът от ФБР махна на келнера да му донесе обичайното питие — водка със сода. — Освен това на такива места се върши и истинска работа. Има ли някакво ново развитие по случая със сводника?