— Да, двамата, които са го убили, изглежда, са били убити на свой ред в Санкт Петербург. — Провалов гаврътна остатъка от водката в чашата си, разказа подробностите на американеца и завърши с думите: — Какво мислиш за тази работа?
— Или е отмъщение, или презастраховане, приятел. Имал съм подобни случаи у дома.
— Презастраховане?
— Да, и в Ню Йорк съм се натъквал на такава практика. Мафията видя сметката на Джон Гало. Направи го открито. Искаха убийството да бъде показно, затова наеха един черен разбойник да свърши работата, но после нещастникът беше застрелян само на петнадесет метра по-нататък. Това се казва презастраховане, Олег. Така няма начин покойникът да разкаже на някого кой е направил поръчката. Вторият стрелец просто си замина и никога не можахме да се доберем до него. Може да е било и убийство за отмъщение. Онзи, който им е платил да свършат работата, ги е ликвидирал за това, че са сбъркали обекта. Който плаща, той поръчва музиката, приятел.
— Как му казвахте на това, „преплитане на интереси“?
Рейли кимна.
— Точно така му викаме. Е, така поне ще имаш допълнителни нишки за проследяване. Може твоите стрелци да са говорили пред някого. Може дори да са си водили дневник. — То е като да хвърлиш камък в локва, помисли си Рейли. В случай като този кръговете от вълните стават все по-широки. Това не е доброто битово убийство, при което някой затрива жена си за това, че хойка с чужди мъже или не е успяла да му приготви вечерята навреме, а после си признава и се скъсва от рев, че го е сторил. Още повече, че в конкретния случай престъплението беше извършено с много гръм и трясък, а такива обикновено биват разкрити, защото хората ги коментират и някои от тях може да знаят неща, които биха ти свършили работа. Просто трябва да ги срещнеш на улицата, да тропаш по врати и да изтъркаш доста подметки, докато се добереш до това, което ти трябва. Руските ченгета не бяха тъпи. Липсваше им подготовката, която имаше Рейли, но въпреки това те притежаваха полицейски инстинкти и ако човек следва съответните процедури, ще разнищи случая, защото другата страна не беше кой знае колко умна. Умните не нарушаваха закона по такъв драстичен начин. Не, идеалното престъпление беше това, което си оставаше неразкрито, жертвата ненамерена, откраднатите пари неоткриваеми поради лошо счетоводство и шпионинът неразобличен. След като веднъж знаеш, че е било извършено престъпление, вече имаш отправна точка и цялата работа заприличва на разплитане на пуловер. Няма много неща, които да държат преждата, ако упорито я разплиташ.
— Кажи ми, Миша, твоите противници от мафията биваше ли ги? — попита Провалов, след като отпи втората чаша водка.
Рейли направи същото.
— Не е както във филмите, Олег, като изключим дребните риби. Те са евтини наемници. Не са образовани. Някои от тях са доста тъпи. Някога не говореха заради омертата — закона на мълчанието. Имам предвид, че поемаха вината и не желаеха да сътрудничат. Но с времето това се промени. Хората от прародината им постепенно измряха, новото поколение е по-мекушаво, а и ние станахме по-твърди. Много по-лесно е да ти лепнат три години в пандиза, отколкото десет, а на всичкото отгоре да ти разтурят организацията. Престанаха да се грижат за семействата, докато бащата е в дранголника, а това се отрази зле на техния морал. Започнаха да говорят. Нашата ефикасност също се подобри благодарение на електронното следене — сега му викат „специални операции“, а в миналото „черната работа“, т.е. вършехме някои неща без прокурорска заповед. Имам предвид времето през 60-те години, когато никой дон на мафията не можеше да се изпикае, без да разберем какъв цвят има пикнята му.
— А те не ви ли го връщаха?
— Искаш да кажеш да се бъзикат с нас ли? Да си отмъстят на федерален агент? — Самата мисъл го накара да се усмихне. — Олег, никой не е дръзвал да се бъзика с ФБР. И по онова време, а до известна степен и сега на нас се гледа като на дясната ръка на Господ. И ако някой си позволи такова нещо, могат да му се случат доста неприятни работи. Истината е, че никога не сме прибягвали чак до такива мерки, но лошите момчета знаят, че би могло да се случи. Е, понякога не играем съвсем по правилата, но все пак гледаме да не нарушаваме законите, поне на мен не ми е известно такова нещо. Обаче ако предупредиш някой разбойник, че за него може да има сериозни последици, в повечето случаи той ще погледне сериозно на това.
— Тук не е така. Още не се отнасят към нас с подобно уважение.
— В такъв случай трябва да си го създадете, Олег. — Беше лесно да се каже, но Рейли знаеше, че трудно може да се постигне.