Трябваше ли местните ченгета да нарушават правилата от време на време, за да научат разбойниците на уважение? Тези неща са част от американската история, помисли си Рейли. Градските шерифи като Уайът Ърп, Бат Мастърсън и Дивият Бил Хикок, Лоун Улф Гонзалес от тексаските рейнджъри, Бил Тилмън и Били Трийпърсънс от американската полиция бяха ченгета, които навремето внушаваха респект само с появата си на улицата. Руснаците нямат подобни легендарни блюстители на закона. Може би имаха нужда от някой такъв. Това беше част от наследството на всяко американско ченге. Само от гледането на уестърни по телевизията и филми американските граждани бяха се научили да очакват, че нарушаването на законите може да докара някой такъв човек в живота им, а това нямаше да им е от полза. ФБР беше израснало в период на засилена престъпност по време на Голямата депресия и беше усъвършенствало традициите на Запада с модерни технологии и методи, за да създаде свой митичен образ като институция. За да стане това, трябваше да бъдат осъдени много престъпници и някои дори да бъдат убити на улицата. В Америка се ширеше убеждението, че ченгетата са героични фигури, които не само следят за спазването на законите, но и са на страната на невинните. Тук нямаше подобна традиция. За да бъде създадена, трябваше да бъдат решени много проблеми, останали от бившия Съветски съюз, при който все още неизчезнала традиция беше органите на реда да служат по-скоро като репресивен апарат, а не в защита на гражданите. Руските филми нямаха нито Джон Уейн, нито Мелвин Първис и тази страна беше бедна в това отношение. Въпреки че на Рейли му харесваше да работи тук и уважаваше и харесваше руските си колеги, той би трябвало да ги засипе с купища инструкции, за да може да бъде въведен такъв ред както в Ню Йорк. Тук всички дадености бяха налице, но организацията им беше задача, пред която разчистването на Авгиевите обори от Херкулес беше просто дреболия. Олег имаше подходящата мотивация и необходимите умения, но му предстоеше още много работа. Рейли не му завиждаше за това, но трябваше да му помогне с каквото може.
— Не ти завиждам, Мишка, но бих желал да работя при такава организация като в твоята страна.
— Тя не е изникнала просто така, Олег. Били са нужни много години и много способни мъже. Може би ще трябва да ти покажа някой филм с Клинт Истууд.
— „Мръсният Хари“ ли? Гледал съм го. — Забавен, но не и много реалистичен — помисли си руснакът.
— Не, „Обесете ги на високо“, за службата на съдия-изпълнителя от някогашния Запад, когато мъжете са били мъже, а жените благодарни за това. В действителност истината съвсем не е била такава. В Дивия запад не е имало много престъпност.
Руснакът изненадан вдигна очи от чашата си.
— Тогава защо във всички филми се твърди обратното?
— Олег, филмите трябва да вълнуват зрителя, а в отглеждането на пшеница и на добитък няма нищо вълнуващо. В американския Запад са се настанили главно ветерани от Гражданската война. Това е бил тежък и жесток конфликт, но никой мъж, оцелял в битката при Шилох, няма да се уплаши от някой тъпанар на кон, независимо дали носи револвер или не. Преди около двадесет години един професор от щатския университет в Оклахома написа книга на тази тема. Проучил е съдебни архиви и установил, че като се изключи стрелбата в кръчмата — между пищовите и уискито има някаква явна несъвместимост, — на Запад престъпността не е била голяма. Гражданите са можели сами да се пазят, а техните закони са били твърде безкомпромисни — рецидивистите са били твърде малко. Но най-важното е, че всички граждани са носели оръжие и са знаели добре да боравят с него, а това е бил сериозен възпиращ фактор за лошите момчета. Ако се стигне до вадене на пищови, има много по-малко вероятност да бъдеш застрелян от едно ченге, отколкото от разгневен гражданин. На него не му се занимава с цялата тази бумащина и предпочита да я избегне. — Американецът отпи от чашата си и се засмя.
— В това отношение ние и американците си приличаме — съгласи се Провалов.
— А, и това бързо вадене на револверите от кобурите, което непрекъснато ни показват във филмите. Не съм чувал за такова нещо на практика. Това са холивудски измишльотини. Няма да улучиш, ако измъкнеш пищова по този начин. Ако ставаше така, в Куантико щяха да ни научат да стреляме по този начин. Като изключим някои хора, които се обучават за представления в цирка или за някакво състезание, но там винаги се стреля под един и същ ъгъл и от едно и също разстояние, никой не може да се надява на точна стрелба по този начин.
— Сериозно ли говориш? — Легендите умират най-трудно, особено за едно, общо взето, способно ченге, което беше гледало доста уестърни.