— Бях главен инструктор и да ме вземат дяволите, ако мога да стрелям така.
— А добър стрелец ли си?
Рейли скромно кимна с глава.
— Да — каза той. — Доста добър.
Завършилите с пълно отличие специалния курс по стрелба в школата на ФБР бяха по-малко от триста души и Майк Рейли беше един от тях. Той беше заместник-началник на оперативния отдел в Канзас Сити, преди да бъде преместен при онези шахматисти от отдела за ОП — организираната престъпност. Чувстваше се като гол, когато вървеше по улицата без верния си автоматичен „Смит и Уесън“-1076, но практиката в дипломатическата служба беше такава. Голяма работа, тукашната водка беше добра и той беше започнал да свиква с нея. Дипломатическите регистрационни номера го улесняваха, защото местните ченгета бяха доста стриктни за употребата на алкохол зад волана. Жалко, че имаше да учат още твърде много за криминалното разследване.
— Значи, Олег, по всяка вероятност мишената е бил нашият сводник?
— Да, според мен доста е вероятно, но все още не съм напълно сигурен. — Той сви рамене. — Обаче ще продължим да държим открита и възможността да е бил Головко — добави Провалов, след като отпи глътка водка. — Така останалите институции ще ни окажат по-голямо съдействие.
Рейли се засмя.
— Олег Григориевич, ти си напълно наясно как да се оправяш с бюрокрацията. Аз не бих се справил толкова добре! — Той махна на келнера. Беше време за следващата поръчка.
Интернет е може би най-доброто изобретение за шпионаж, каза си Патриша Фоли. Тя благослови също и деня, в който лично беше препоръчала Честър Номури на Управлението за оперативна дейност. Този дребен японец вече имаше някои добри постижения за агент, който още нямаше и тридесет и пет години. Беше свършил великолепна работа в Япония и веднага се беше съгласил доброволно да участва в операция „Чингис“ в Пекин. Прикритието му като служител на „Нипон електрик“ не би могло да бъде по-подходящо за изпълнението на задачата и изглежда, че той беше влязъл с такава танцова стъпка в новата си роля като Фред Астер в най-добрите си дни. Най-лесната част от операцията беше да изнесе събраните сведения.
Преди шест години хора на ЦРУ посетили Силиконовата долина — естествено под прикритие — и бяха уговорили с един производител на най-съвременни технологии да им изработи специален модем. За много специалисти той изглеждаше твърде бавен, защото времето му за установяване на връзка беше с четири-пет секунди по-бавно от нормалното. Обаче това, което те не знаеха, беше, че последните четири секунди не бяха някакъв произволен електронен шум, а включване на специална кодираща система, която ако бъде засечена при телефонно подслушване, звучеше като най-обикновен електронен шум. Така че на Честър му оставаше само да подготви съобщението си за изпращане и да натисне копчето. За по-голяма сигурност съобщенията бяха свръхкодирани с 256-битова система, създадена специално в Националната агенция за сигурност, нейното двойно шифриране беше толкова сложно, че дори суперкомпютрите на НАС я пробиваха много трудно, и то след загуба на доста скъпоценно време. След това вече беше достатъчно само да се осигури едно www. еди какво си чрез най-обикновен компютър за влизане в местната мрежа за интернет услуги, каквито имаше в изобилие навсякъде по света. Тя можеше да се използва дори за директна връзка на един компютър с друг — всъщност това беше и първоначалното й приложение — и дори да бъде засечена от устройство за телефонно подслушване, щеше да бъде нужен някой математически гений плюс най-големият суперкомпютър, създаден от „Майкрософт“, за да се разкодира посланието.
Лян Мин, прочете Мери Пат, секретарка на… на онзи, де? Съвсем не лош потенциален източник. Най-забавното в случая беше, че Номури беше посочил изрично възможностите за сексуална връзка при вербуването. Младежът все още беше твърде неопитен в тези неща. Вероятно се е изчервил, докато е писал за това, си каза заместник-директорката на оперативната дирекция на Централното разузнавателно управление. Той обаче беше включил и тази част в доклада си, защото беше изключително честен във всичко, което правеше. Време беше да го повишат и да му увеличат заплатата. Госпожа Фоли написа нужната докладна, която трябваше да бъде приложена към досието му. Джеймс Бонд-сан, каза си тя и се засмя. Отговорът беше най-лесната част от цялата работа: „Одобряваме, продължавай.“ Нямаше нужда дори да добавя дежурното „но внимателно“. Номури знаеше как да се държи, когато изпълняваше задача, нещо, което не можеше да се каже за всички млади разузнавачи. След това тя вдигна телефона и се обади по пряката линия на съпруга си.