— Как се издържате? — попита кардиналът.
На лицето на Ю се появи блага усмивка.
— Това е най-малкият ми проблем. Американските баптисти ми оказват щедра помощ. Има група църкви в Мисисипи, която е особено щедра. Оказа се, че много от експертите им са негри. Вчера получих писма от тях. Един от моите колеги от Свободния университет „Робъртс“ има голяма енория близо до Джексън, щата Мисисипи. Казва се Джери Патерсън. Навремето бяхме добри приятели и той си остана верен на Христа. Енорията му е голяма и просперираща. Продължава да се грижи за мен. — Ю почти призна, че разполага с повече пари, отколкото са му нужни, и не знае какво да прави с тях. В Америка подобни средства щяха да се превърнат в кадилак и хубава къща за енорийския свещеник, обаче тук, в Пекин, това означаваше хубав велосипед и подаръци за нуждаещите се в паството.
— Къде живеете, приятелю? — попита кардиналът.
Преподобният Ю извади от джоба си визитна картичка и му я подаде. Както повечето такива китайски картички на гърба й имаше карта.
— Може би ще бъдете така любезен да вечеряте с мен и жена ми. Отнася се, разбира се, и за двамата — добави той.
— За нас ще бъде удоволствие. Имате ли деца?
— Две — отвърна Ю. — И двете се родиха в Америка, така че не бяха засегнати от зверските закони, наложени от комунистите тук.
— Тези закони са ми известни — увери посетителя си Ди Мило. — За да ги накараме да ги променят, тук трябва да има повече християни. Моля се всеки ден за това.
— Аз също, Ваше високопреосвещенство. Аз също. Предполагам ви е известно, че жилището ви тук…
Шепке се потупа по ухото и посочи с пръст из стаята.
— Да, известно ни е.
— Дадоха ли ви шофьор?
— Да, беше много любезно от страна на министерството — рече Шепке. — Той е католик. Нали е забележително?
— Това сигурно ли е? — запита Ю, като заклати енергично глава. — Предполагам, че е верен и на родината си.
— Но разбира се — каза Ди Мило.
Той не беше много изненадан. Кардиналът отдавна работеше за дипломатическата служба на Ватикана и беше виждал какви ли не номера. Колкото и да бяха лукави китайските комунисти, католическата църква се беше настанила тук много преди тях, макар местното правителство да не се чувстваше особено щастливо от този факт.
Те си побъбриха така още половин час, преди преподобният Ю да се сбогува с още едно топло ръкостискане и да го изпратят да си върви.
— Е, Франц? — попита навън Ди Мило, където вятърът щеше да заглуши монтираните пред къщата микрофони.
— За първи път виждам този човек. Чух за него още с пристигането си. Правителството на КНР му е вгорчавало неведнъж живота, но той е човек със силна вяра и голям кураж. Не знаех за образованието му. Можем да проверим дали е така.
— Няма да е лошо — каза папският нунций. Не ставаше въпрос дали вярва или не вярва на Ю, но просто беше добре да се подсигури. Трябваше дори да проверят за съществуването на неговия колега от университета Джери Патерсън, който сега беше свещеник някъде в Мисисипи. Това щеше да улесни нещата. Искането до Рим да извърши проверката беше изпратено час по-късно по Интернет — средство за комуникация, така улесняващо шпионските операции.
В случая часовата разлика работеше в тяхна полза. Това се случваше, когато запитванията бяха отправени на Запад, а не на Изток. След няколко часа съобщението беше получено, дешифрирано и оставено на съответното бюро. Оттам, също закодирано, беше отправено друго запитване за Ню Йорк, където кардинал Тимоти Макарти, архиепископ на Ню Йорк и шеф на разузнаването на Ватикана в Съединените щати, получи копие веднага след закуска. Оттам вече беше по-лесно. ФБР си оставаше крепост на ирландския католицизъм в Америка, макар и не в такава степен, както през 30-те години, когато там се появиха италианци и поляци. Светът е едно несъвършено място, но когато църквата се нуждае от информация и тя не засяга американската национална сигурност, такава се предоставяше и обикновено много бързо.
В конкретния случай съвсем бързо. Свободният университет „Робъртс“ беше много консервативна институция и с готовност сътрудничеше на запитванията на ФБР, независимо дали бяха официални или не. Тамошният служител дори не се посъветва с началниците си, защото запитването по телефона от помощник-специалния агент на ФБР от филиала на Бюрото в Оклахома Джим Бренън беше съвсем невинно. С помощта на компютризираните архиви беше бързо установено, че Ю Фаан беше завършил университета, първо с бакалавърска научна степен за инженер по електротехника и след това с допълнителни три години за доктората по богословие. Служителят каза на Бренън, че и двете научни степени са били взети с „отличие“, което означаваше не по-малко от Б плюс. От канцеларията отговориха също, че сегашният постоянен адрес на преподобния Ю е в Пекин, където той очевидно смело проповядва Светото писание сред езичниците. Бренан благодари на служителя и отговори на запитването по електронната поща от Ню Йорк, а след това излезе за насрочената за сутринта среща с шефа си, с когото трябваше да обсъдят дейността на оперативната дирекция по прилагането на федералните закони в щата.