В Джексън, Мисисипи, беше малко по-различно. Там местният специален агент лично посети Първа баптистка църква на преподобния Джери Патерсън, която се намираше в един от престижните квартали на столицата на щата Мисисипи. Църквата съществуваше от близо сто седемдесет и пет години и беше една от най-проспериращите в района. Преподобният Патерсън се оказа много внушителен, със закопчана до горе чисто бяла риза и синя връзка на райета. Черното му сако висеше в ъгъла поради горещината. Той поздрави с царствено достойнство дошлия агент на ФБР, заведе го в луксозния си кабинет и го попита с какво би могъл да му бъде полезен. Като чу първия въпрос, отговори:
— Ю! Да, много свестен мъж, мой добър приятел от университета. Викахме му Скип, защото Фан ни напомняше много на нещо от „Звука на музиката“. Добър човек и проповедник на Евангелието. Би могъл да дава уроци за вярата на Джери Фалуел. Дали си кореспондирам с него ли? Да, постоянно! Изпращаме му по около двадесет и пет хиляди долара годишно. Искате ли да видите негова снимка? Държим я в църквата. Е, тогава и двамата бяхме по-млади — добави с усмивка Патерсън. — Скип е голям куражлия. Да си християнски мисионер в Китай не е шега работа. Обаче той никога не се е оплаквал. Писмата му винаги са изпълнени с оптимизъм. Де да имаше в духовенството още хиляда такива като него.
— Значи вие имате много добро мнение за него, така ли? — попита специален агент Майк Лиъри.
— В колежа той беше добро момче, а сега е свестен мъж и ревностен проповедник на Евангелието, който работи в много трудна обстановка. За мен Скип е герой, господин Лиъри. — Това беше много убедително застъпничество от страна на важен член на обществото. Въпреки просперитета и богатството си Първа баптистка църква не беше с къса памет.
Агентът от ФБР се изправи.
— Това е всичко, което ме интересува. Благодаря ви, сър.
— Мога ли да попитам защо се интересувате от моя приятел?
Лиъри очакваше този въпрос и предварително беше подготвил отговора си.
— Просто рутинна проверка, сър. Приятелят ви не е заплашен от нищо, поне не и от правителството на Съединените щати.
— Радвам се да го чуя — отвърна преподобният Патерсън с усмивка и му стисна ръката. — Ние не сме единствената църква, която се грижи за Скип.
Лиъри се обърна.
— Така ли?
— Разбира се. Познавате ли Хошая Джексън?
— Преподобният Джексън, бащата на вицепрезидента? Никога не съм се запознавал с него, но знам кой е.
Патерсън кимна.
— Хошая е един изключителен човек. — Никой от двамата не каза колко необичайно би прозвучало четиридесет години по-рано, ако някой бял свещеник се произнесеше така ласкаво за един негър, но с времето Мисисипи се променяше и в някои отношения това ставаше дори по-бързо, отколкото в останалата част на Америка. — Преди няколко години му бях на гости, разговаряхме за разни неща, включително и по въпросната тема. Църквата на Хошая изпраща на Скип между пет и десет хиляди долара годишно и поде инициативата още няколко негърски църкви да ни помагат в грижите ни за него.
„И бели, и черни се грижат за един китайски проповедник“, помисли си Лиъри. „Какво става с този свят?“ Каза си, че в края на краищата в християнството може би наистина има нещо. След това се отправи със служебната си кола за офиса си, доволен от необичайното разследване, което беше извършил, макар че то не беше точно за ФБР.
Кардинал Макарти бе уведомен от секретаря си, че неговите две молби за информация са получили отговор още преди обяд, което беше впечатляващо дори и за практиката в съюза между католическата църква и ФБР. Скоро след като обядва, кардиналът лично закодира двата отговора и ги изпрати обратно в Рим. Той не знаеше защо беше отправено запитването, но предположи, че след време ще разбере, ако беше нещо важно, ако ли пък не, тогава нямаше значение. На духовника му беше забавно да бъде шеф на резидентурата на Ватикана в Америка.