Американският офицер твърдеше също, че е знаел не само какво казват неговите подчинени командири, а дори и това, което мислят, а нямат време да го кажат. Поставяше се изрично ударение върху важността на взаимната заменяемост в командния състав, а това — си каза Бондаренко, докато го отбелязваше отстрани в полето — е много важен урок. Трябваше да прочете внимателно тази книга и може би да накара онези във Вашингтон да купят стотина екземпляра, за да я раздаде на колегите си да я прочетат… Дори можеше да се откупят правата за отпечатването й в Русия. Руснаците често прибягваха до подобна практика.
12.
Бъркане в джоба
— Хайде, Джордж, казвай какво има — подкани го Райън, като отпиваше от кафето си.
В Белия дом имаше много установени правила. През последната година едно от тях беше веднага след сутрешния доклад на разузнаването два-три пъти в седмицата първата среща на Райън да бъде с министъра на финансите. В повечето случаи Уинстън пресичаше 15-а улица, по-точно преминаваше под нея през тунела, свързващ Белия дом със сградата на Министерството на финансите още от времето на Федерацията. Другата част от това правило беше президентски сервитьори в моряшки униформи да донасят кафе и кроасани (с масло). И двамата мъже им отдаваха заслужено внимание, без да се безпокоят, че ще увеличат количеството на холестерола в кръвта си.
— КНР. Търговските преговори стигнаха до задънена улица. Те просто не искат да играят честно.
— Какви са проблемите?
— По дяволите, Джак, какви не са? — Търговецът отхапа от кроасана с гроздово желе. — Създадената от тяхното правителство нова компютърна фирма започна да краде хардуерното устройство за персоналните компютри, което е патент на компанията „Дел“. Това е тяхното нововъведение, което им вдигна акциите с двадесет процента. Онези просто го вземат и го слагат в кутиите, предназначени за собствения им пазар, както и в тези, които току-що са започнали да продават в Европа. Това е грубо нарушение на всички търговски и патентни договори, но когато повдигнем пред тях въпроса на преговорите, просто сменят темата и не ни обръщат внимание. „Дел“ може да загуби около четиристотин милиона долара, а това са много пари за една фирма. Ако бях на мястото на техния управителен съвет, щях да потърся из жълтите страници адресите на някои наемни убийци. Това едно. Казаха ни също, че ако вдигаме много врява за такива „дребни“ недоразумения, компанията „Боинг“ трябва да забрави за тяхната поръчка за 28 самолета от новия 777, защото ще приемат офертата на „Еърбъс“.
Райън кимна.
— Джордж, какъв е сега търговският баланс с КНР?
— Седемдесет и осем милиарда, но е в тяхна, а не в наша полза.
— Скот работи ли по онзи въпрос във Фоги Ботъм?
Министърът на финансите кимна.
— Събрал е там добър екип, но все още имат известна нужда от ръководни кадри.
— А какви са последиците от това за нас?
— Ами до нашите потребители стига голямо количество евтини стоки, около седемдесет процента от които са на ниско техническо ниво. Много играчки, плюшени животни и други подобни неща. Обаче, Джак, останалите тридесет процента са високотехнологични производства. За две години и половина техният дял почти се удвои. Много скоро това ще ни коства загуба на работни места, както във връзка с производството за вътрешна консумация, така и заради изгубени пазари. Те продават във вътрешната си търговска мрежа много портативни компютри, но не ни допускат там, въпреки че нашите са по-конкурентоспособни като качество и цена. Знаем със сигурност, че с част от положителното за тях салдо в търговския баланс с нас субсидират своята компютърна индустрия. Предполагам, че го правят от стратегически съображения.
— Освен това продават оръжие на хора, на които бихме предпочели да не продават — добави президентът на Съединените щати. — Това също го правят от стратегически съображения.
— Ами нали всеки има нужда от автомати АК-47, за да трепе вредните гризачи? Преди две седмици в пристанището на Лос Анджелис бяха задържани 1 400 такива автомата, но КНР заяви, че няма нищо общо с тази работа, въпреки че според сведенията на нашето разузнаване нареждането за сделката е дадено от един телефонен номер в Пекин.
Райън беше запознат със случая, но не му беше разрешено да говори за него, още повече да разкрива пътищата, по които беше дошла тази информация — в конкретния случай в Националната агенция за сигурност във Форт Мийд. Новата телефонна система на Пекин не беше дело на американска фирма, но голяма част от проектантската работа беше осигурена от фирма, която беше сключила изгодна сделка с една служба на правителството на Съединените щати. Всичко беше напълно законно, но някои условия бяха свързани с въпроси, отнасящи се до националната сигурност.