— Те просто не играят по правилата.
Уинстън изръмжа.
— Изобщо не играят.
— Някакви предложения? — попита президентът Райън.
— Да напомним на тези малки теснооки шибаняци, че имат далеч по-голяма нужда от нас, отколкото ние от тях.
— Трябва да внимаваш, когато се изказваш по такъв начин за държавите, особено когато става дума за такива с ядрено оръжие — напомни Райън на министъра на финансите. — Да не говорим пък за расистките намеци.
— Джак, или се играе по-правилата, или не. Или ще играеш честно, или не. Ако те прибират повече наши пари, отколкото ние техни, това означава, че е време да започнат честна игра с нас. Е, знам — той вдигна ръце, като че ли да се защити, — че са малко вкиснати заради Тайван, но това беше добро напомняне, Джак. Правилно постъпи, когато ги наказа. Тези малки гадняри убиха хора и вероятно имат пръст в онази авантюра в Персийския залив, както и в биологичната атака срещу нас с ебола, така че би трябвало да знаят какво ще им се случи. Обаче не-е-е-е, ние не можем да ги наказваме за убийство и заговорничене в една война срещу Съединените щати, нали? Ние сме много по-големи и силни, за да бъдем толкова дребнави. Дребнави ли, я майната им, Джак! Директно или индиректно тези малки копеленца помогнаха на онзи човек Даряеи да избие седем хиляди наши граждани и установяването на дипломатически отношения с Тайван беше цената, която платиха за това, а ако питаш мен, тя беше дяволски малка. Трябва да разберат това. Трябва да се научат, че в този свят има правила. Трябва да направим така, че да ги заболи, когато ги нарушават, и то за по-дълго. Рано или късно ще се научат. Мисля, че твърде дълго чакахме.
— Добре, обаче спомни си каква е тяхната позиция: Кои сте вие, че да ни сочите какви правила да спазваме?
— Това са глупости, Джак! — Уинстън беше един от малкото хора, които нямаха правото, но можеха да държат такъв език в Овалния кабинет. До известна степен това се дължеше на собствените му успехи, а и на факта, че Райън уважаваше откровеността, дори и ако използваният език не беше съвсем изискан. — Помни, че именно те ни показват среден пръст. Ние играем честно. В този свят има правила и повечето държави ги зачитат. Ако Пекин иска да бъде част от тази общност, тогава трябва да се съобразява с тези правила като всички останали. Ако искаш да влезеш в някой клуб, трябва да си платиш съответната членска такса и дори тогава нямаш право да караш количката си за голф направо през тревата. Не ти се разрешават и двете неща.
Проблемът, помисли си Райън, е, че на хората, които управляват цели държави, особено големи, могъщи и важни страни, не можеш да кажеш как и какво да правят. Това се отнасяше в особена степен за страните с диктаторски режими. В една либерална демокрация идеята за върховенството на закона се отнася за всички. Райън беше президент, но той не можеше да ограби банка само защото му трябват джобни пари.
— Добре, Джордж. Седнете със Скот и измислете нещо, с което мога да се съглася, а аз ще накарам Държавния департамент да обясни правилата на нашите приятели от Пекин.
„Кой знае, може би пък този път това ще помогне.“ Райън обаче не би се обзаложил за подобно нещо.
Тази ще бъде важната вечер, помисли си Номури. Е, да, предишната беше обладал Мин и изглежда, че това й хареса, но сега, когато тя имаше време да размисли, дали реакцията й щеше да бъде същата? А дали няма да си каже, че той просто я беше напил и се беше възползвал от това? Номури се беше срещал и спал с доста жени, но не смяташе, че успехите му като любовник са му помогнали да разбира по-добре женската психика.
Седеше на бара в един ресторант от средна категория — различен от предишния — и пушеше цигара. Това беше нещо ново за агента от ЦРУ. Не кашляше, макар че от първите две му се зави свят. Отравяне с въглероден окис, помисли си той. Пушенето намалява притока на кислород до мозъка и беше много вредно. Обаче то правеше чакането по-лесно. Беше си купил запалка „Бик“, синя, със знамето на КНР на нея и дори му се стори, че това знаме му предвещаваше безоблачно небе. „Да“, каза си той, „така е, обаче аз стоя тук и се питам дали моето момиче ще се появи, вече закъснява“ — той погледна часовника си — „с девет минути.“ Номури даде знак на бармана и си поръча още един скоч. Беше японска марка, по-меко и не толкова скъпо, но в крайна сметка пак си беше алкохол.