— Но в това няма никаква логика.
— Няма закон, било той федерален, щатски или местен, който да призовава света да бъде логичен, Джак. Хората навън разчитат на теб времето да е хубаво и те обвиняват ако не е. Разбери това. — С тези думи ядосаният началник на президентската канцелария се отправи към кабинета си.
— Глупости — изсумтя Райън, докато преглеждаше бележките за срещата си с министъра на вътрешните работи — господаря на мечките гризли и пазач на националните паркове, когото президентът виждаше само по канал „Дискъвъри“, и то във вечерите, когато имаше време да включи телевизора.
За облеклото, което носят тукашните хора, няма кой знае какво да се каже, помисли си отново Номури, с изключение на едно нещо. Когато разкопчаеш копчетата и видиш отдолу „Виктория сикрет“, имаш чувството, че гледаш филм от черно-бял на цветен екран. Този път Мин му позволи сам да разкопчае копчетата, да свали сакото, а после и панталоните й. Бикините изглеждаха особено примамващи, а такова беше и цялото й тяло. Номури я взе в прегръдките си и я целуна страстно, преди да я положи върху леглото. След миг и той легна до нея.
— И така, защо закъсня?
Тя се намръщи.
— Всяка седмица министър Фан се среща с други министри и когато се върне, ме кара да запиша какво се е говорило на тези срещи, за да се знае всичко, което е било казано на тях.
— О, използваш ли за тази работа моя нов компютър? — Въпросът не издаде вълнението, разтърсило цялото му тяло, когато чу това. „Господи!“, каза си той. Момичето можеше да стане чудесен източник на информация! Номури пое дълбоко въздух и лицето му отново доби безразличното изражение на покерджия.
— Разбира се.
— Чудесно. Той нали има модем?
— Да. Използвам го всеки ден, за да видя какво пишат западните вестници в техните страници в Интернет.
— Аха, това е хубаво. — Реши, че за днес беше задавал достатъчно делови въпроси. Наведе се да я целуне.
— Преди да вляза в ресторанта, си сложих червило — обясни Мин. — Не нося, когато съм на работа.
— Разбирам — отвърна агентът от ЦРУ и отново я целуна, този път по-дълго. Ръцете й обхванаха врата му. Направи го с малко закъснение, което нямаше нищо общо с липсата на желание. Сега, когато ръцете му започнаха да шарят насам-натам, то беше съвсем очевидно. Изборът на сутиен, който се закопчава отпред, беше най-хитрото нещо, което се беше сетил. Отваряше се само с едно щракване на палеца и показалеца и твърдите й гърди изкачаха навън. Беше още едно място, което ръката му може да проучи. Там кожата беше особено гладка, а след секунди установи, че е приятна и на вкус.
Това накара неговата… какво? Приятелка? Е, да, но не съвсем. Агентка? Не още. За момента може би най-подходящо беше любовница — да застене от удоволствие. Във Фермата никога не им бяха говорили за тези неща, като се изключат стандартните предупреждения да не стават твърде близки с агента си, защото няма да са много обективни. Но ако не станеш малко по-близък с агента, никога няма да можеш да го вербуваш. Разбира се, на Честър му беше ясно, че той беше отишъл много по-далеч от това „малко“.
Външно тя може и да не беше нещо кой знае какво, но кожата й беше великолепна и пръстите му я проучиха най-основно, докато се взираше в очите й и от време на време я целуваше. Тялото й също не беше лошо. Беше стройно дори и когато беше изправена. Беше може би малко по-широка в кръста, но тук не беше венецианският плаж, а колкото и изящни да изглеждаха на снимките тънките кръстчета, все пак това бяха само снимки. Талията й обаче беше по-тясна от бедрата и за момента това беше достатъчно. Тук не беше подиумът на някое нюйоркско модно шоу, пък и там моделите приличаха повече на момчета. „Мин не е и никога няма да става модел, така че трябва да се примириш с това, Чет“, каза си агентът. Време беше да забрави всичко, свързано с ЦРУ. Той беше мъж само по гащета и седеше до жена само по бикини. От тях може би щеше да излезе една носна кърпичка, въпреки че оранжевият цвят едва ли би подхождал на мъж да я сложи в джоба си, особено ако материята е някаква изкуствена коприна, каза си с усмивка той.
— Защо се усмихваш? — попита Мин.
— Защото си хубава — отвърна Номури.
С тази усмивка в момента тя наистина беше хубава. Не, никога няма да излезе модел от нея, но във всяка жена има нещо красиво, ако поиска да го покаже. А кожата й беше първокласна, особено устните, на които беше сложила червило след работа. Те бяха гладки и нежни и въпреки червилото караха неговите да се задържат по-дълго върху тях. Скоро телата им се докосваха навсякъде. Беше приятно, вълнуващо чувство. Доставяше му голямо удоволствие да държи едната си ръка под главата й, а другата да шари по тялото й. Косата на Мин не беше много разрошена. Тя лесно я оправяше с едно движение на ръката, защото беше твърде къса. Под мишниците имаше доста косми, като повечето китайски жени, но това за Номури беше още едно място за игра. Пръстите му се прокраднаха и там и явно я гъделичкаха. Мин се закиска и се притисна още по-силно към него, а после се отпусна и даде отново свобода на ръката му. Когато пръстите му докоснаха пъпа й, тя внезапно застина и после подканващо се отпусна. Той отново я целуна, пръстите му продължиха по-нататък и очите й се навлажниха. Какво може да означава това?