— Да, ти говореше…
— Остави това, Пух — рече Прасчо нетърпеливо, — въпросът е какво ще правим с Кенга?
— О, разбирам! — каза Пух.
— Най-добрият начин ще бъде — каза Зайо, — най-добрият начин би бил този: да откраднем бебето Ру, да го скрием и когато Кенга ни попита къде е бебето Ру, ние да кажем: „Аха!“
— Аха! — започна да се упражнява Пух. — Аха! Аха! Разбира се — продължи той, — ние можем да кажем „Аха!“ и без да сме откраднали Ру.
— Пух — започна Зайо нежно, — ти нямаш никакъв ум.
— Знам! — каза Пух смирено.
— Ние ще кажем „Аха!“ така, че Кенга да разбере, че ние знаем къде е Ру. „Аха!“ значи: „Ще ти кажем къде е бебето Ру, ако обещаеш да напуснеш Гората и никога да не се връщаш тук!“ А сега не ме смущавай, докато мисля!
Пух отиде в един ъгъл и се опита да казва „Аха!“ по този начин. Понякога му се струваше, че значи това, което Зайо казваше, а понякога — че не значи. „Смятам, че ще го постигна с упражнение — мислеше си той. — Дали и Кенга ще трябва да се упражнява, за да може да ме разбере?“
— Само че има едно нещо — каза Прасчо, леко потрепквайки, — аз говорих с Кристофър Робин и той ми каза, че Кенга Обикновено я Смятат за Едно от Най-Свирепите Животни. Обикновено аз не се плаша от Свирепи Животни, но добре е известно, че едно Свирепо Животно, когато го Лишиш от Малкото му, става свирепо колкото Две от По-Свирепите Животни. В такъв случай е може би глупаво да кажеш „Аха!“.
— Прасчо — каза Зайо, като започна да подостря молива си, — нямаш никаква смелост!
— Трудно е да бъдеш Храбър — каза Прасчо, леко подсмърчайки, — когато си Толкова Малко Животно!
Зайо, който беше започнал да пише много ревностно, повдигна глава и каза:
— Това, че ти си толкова малко животно, ще ни бъде много Полезно в нашето приключение.
Прасчо толкова се зарадва, че ще бъде Полезен, че забрави да се страхува, а когато Зайо обясни, че Кенга е Свирепа само през зимните месеци, а през другото време е Извънредно Разположена, той едва се сдържа на мястото си — толкова нетърпеливо очакваше да стане полезен веднага.
— А аз? — каза Пух тъжно. — Навярно няма да бъда полезен!
— Нищо, Пух — каза Прасчо утешително, — друг път може би!
— Без Пух — каза Зайо сериозно, като подостряше отново молива си — приключението е невъзможно!
— О! — каза Прасчо, като се стараеше да не изглежда разочарован. А Пух отиде в един ъгъл на стаята и си каза гордо:
— Невъзможно без Мен! Ето какво Мече съм аз!
— Сега слушайте всички! — каза Зайо, като престана да пише.
Пух и Прасчо жадно заслушаха със зяпнали уста.
Ето какво им прочете Зайо:
1. Общи Бележки. Кенга тича по-бързо от всички ни, даже и от Мен.
2. Още Общи Бележки. Кенга никога не изпуска от очи бебето Ру, освен когато е сигурно закопчано в джоба й.
3. Следователно. Ако трябва да отвлечем бебето Ру, ние трябва да вземем Голяма Преднина, защото Кенга тича по-бързо от всички Ни, дори и от Мен (виж точка първа).
4. Една мисъл. Ако Ру изскочи от джоба на Кенга и Прасчо скочи вътре, Кенга няма да забележи разликата, защото Прасчо е Толкова Малко Животно.
5. Като Ру.
6. Но Кенга трябва да гледа на друга страна, за да не види, когато Прасчо скочи вътре.
7. Виж точка 2.
8. Друга Мисъл. Но ако Пух й разказва в този момент нещо много разпалено, Тя може да погледне за миг на друга страна.
9. И тогава аз ще мога да избягам с Ру.
10. Бързо.
11. И Кенга ще открие разликата едва По-Късно.
Зайо прочете това много горд. Известно време след като той свърши да чете, никой не каза нищо. А после Прасчо, който беззвучно си отваряше и затваряше устата, успя най-сетне да каже с дрезгав глас:
— И… По-Късно?
— Какво искаш да кажеш?
— Когато Кенга Открие Разликата?
— Тогава всички ще кажем: „Аха!“
— И тримата?
— Да!
— О!
— Защо? Какво те смущава, Прасчо?
— Нищо — каза Прасчо, — щом и тримата го кажем… Щом и тримата го кажем, нямам възражения. Но не бих искал да кажа „Аха!“ самичък. Няма да звучи така добре! Между другото исках да те попитам, сигурен ли си в това, което каза за зимните месеци?
— Зимните месеци?
— Да… че била Свирепа само през Зимните Месеци.
— А? Да, да, това е вярно. А ти, Пух! Разбра какво трябва да правиш, нали?
— Не — каза Мечо Пух. — Не още. Какво трябва да правя?
— Ти просто трябва да говориш така увлекателно на Кенга, че тя да не забележи нищо!
— О! А за какво?
— За каквото щеш.