— Не съм ги канил — обясняваше небрежно Зайо. — Сами дойдоха. Винаги правят така! Могат да вървят накрая, зад Ийори.
— Искам да кажа — каза Ийори, — че те ме безпокоят. Не съм искал да дойда на тази Ексе… както Пух го каза. Дойдох, защото настоявахте! И ето ме тук, на края на тази Ексе… тази, за която говорим. Тогава нека бъда на края! Но ако винаги, когато искам да седна да си почина малко, ще трябва първо да разчиствам мястото от дузина и половина дребни приятели и роднини — тогава това не е никакво Ексе… или каквото и да е, а просто — Страшна Олелия! Това искам да кажа.
— Разбирам какво иска да каже Ийори — каза Бухала — и ако ме питате…
— Не питам никого! — каза Ийори. — Аз само казвам на всички: можем да търсим Северен Полюс, можем да играем на „Ринги-ринги-рае!“ На мен ми е все едно!
Чу се вик откъм началото на редицата:
— Хайде, идвайте! — викаше Кристофър Робин.
— Идвайте! — извикаха Пух и Прасчо.
— Идвайте! — извика Бухала.
— Тръгваме вече — каза Зайо. — Трябва да вървя! — И той избърза към началото на редицата при Кристофър Робин.
— Съгласен! Тръгваме!! — каза Ийори. — Само не ме Обвинявайте После!
Така тръгнаха да откриват Полюса. И както вървяха, си бъбреха всички за това-онова, с изключение на Пух, който съчиняваше песен.
— Това е първият куплет — каза той на Прасчо, когато беше вече готов.
— Първият куплет на какво?
— На моята песен.
— Коя песен?
— Тази!
— Коя тази!
— Е добре! Ако искаш — ще я чуеш!
— А откъде знаеш, че искам да я чуя?
Пух не можа да отговори на този въпрос, затова запя:
— Шшт! — каза Кристофър Робин, като се обърна към Пух. — Наближаваме едно Опасно Място!
— Шшт! — каза Пух, обръщайки се бързо към Прасчо.
— Шшт! — каза Прасчо на Кенга.
— Шшт! — каза Кенга на Бухала, докато Ру си каза само няколко пъти тихичко: „шшт!“
— Шшт! — каза Бухала на Ийори.
— Шшт! — каза Ийори с ужасен глас на всички Зайови приятели и роднини и „шшт!“ казаха те бързо един на друг по продължение на цялата редица, докато стигна до последния. А последният и най-малък Зайов приятел и роднина беше толкова смутен от това, че цялата Екседиция му каза „шшт!“, че зарови глава в една пукнатина в земята и остана там цели два дни, докато опасността мина, и тогава с голяма бързина се върна в къщи и си заживя тихо и мирно с леля си завинаги. Името му беше Алекзандър Бръмбар.
Стигнаха до един поток, който се извиваше и блъскаше между високи скалисти брегове, и Кристофър Робин изведнъж видя колко е опасно това място.
— Тъкмо място — обясни той — за Засада!
— Какво е засадено там? — пошепна Пух на Прасчо. — Да не би да е хвойна?
— Драги Пух — каза Бухала надменно, — нима не знаеш какво значи Засада?
— Бухале — каза Прасчо, като го гледаше свирепо, — това, което ми пошепна Пух, е частен разговор и нямаш право…
— Засада — каза Бухала — е един вид Изненада.
— Такава е и хвойната понякога — каза Пух.
— Засада, както се канех да обясня на Пух, е един вид Изненада.
— Ако някой неочаквано връхлети отгоре ти, това е Засада — каза Бухала.
— Засада, Пух, е когато някой връхлети отгоре ти — обясни Прасчо.
Пух, който сега знаеше какво е Засада, каза, че и хвойната веднъж го връхлетяла най-неочаквано, когато той паднал от едно дърво и трябвало после цели шест дни да се чисти от бодлите й.
— Ние не говорим за хвойна! — каза Бухала малко раздразнен.
— Но аз говоря! — каза Пух.
Сега те предпазливо се катереха нагоре по брега на потока, стъпвайки от скала на скала, и след малко стигнаха до едно място, където бреговете се разширяваха от двете страни в хубаво обрасли с трева полянки. Щом ги видя, Кристофър Робин извика: „Стой!“, и всички седнаха да си почиват.
— Мисля — каза Кристофър Робин, — че сега трябва да си изядем всичките Провизии, за да не ни тежат по пътя.
— Какво всичко да си изядем? — попита Пух.
— Всичко, което носим — каза Прасчо и се зае със закуската си.
— Това е добра идея — каза Пух и се зае със своята.
— Всеки ли е взел храна? — попита Кристофър Робин с пълна уста.
— Всички освен мен! — каза Ийори. — Както Винаги! — Той ги огледа наред с обичайния си меланхоличен поглед: — Надяваме се, че никой от вас не е седнал случайно върху магарешки бодил?