— Но сега вече съм — обади се един ръмжащ глас.
— Тогава продължавам — казах аз.)
— Веднъж, както се разхождаше, Мечо Пух стигна до една поляна сред гората, в средата на тази поляна растеше грамаден дъб, а откъм върха на дъба се чуваше силно бръмчене.
Мечето седна под дървото, сложи глава между двете си лапи и започна да мисли:
„Преди всичко — каза си то — това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй — бръм… бръм… — без да значи нещо. Щом има бръмчене — значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела.“
После мисли още дълго и си каза:
„А единствената причина да си пчела — доколкото знам — е да правиш мед!“
То се изправи развълнувано.
— А единствената причина да се прави мед е, за да мога аз да го ям!
Така мечето започна да се катери по дъба.
И
се
катери,
и
се
катери,
и
се
катери,
и
както
се
катереше,
то
си
затананика
една
песничка.
Ето
каква
му
беше
песничката:
Покатери се още
по-нагоре
и
още
по-нагоре,
и
още
малко
по-нагоре,
и
се
сети за
друга песничка:
То се бе поуморило, затова изпя тази Оплакваща се Песничка.
Ето го, почти стигна. Само да се качи на ето… онова клонче…
Пррасс!!!
— Помощ! — извика Пух, като се блъсна в един клон, десет стъпки по-долу.
— … ако само не бях… — каза той, като полетя към друг клон, двадесет стъпки по-надолу.
— … исках само да… — заоправдава се Пух, като се превъртя презглава и прекърши клонче, тридесет стъпки по-ниско…
— … исках…
— … разбира се, то бе малко така… — допусна той, като бързо се провря надолу между шест други клончета.
— … всичко се случи поради… — реши той, като се сбогува с последния клон, обърна се два-три пъти във въздуха и бухна с разперени лапи в средата на една хвойна.
— … всичко се случи поради обичта ми към меда. Ох! Помощ!
Мечето изпълзя из храста, извади бодлите от носа си и започна пак да мисли. И първия човек, за когото се сети, беше Кристофър Робин.
(— За мен ли? — попита развълнуван Кристофър, не смеейки да повярва.
— За теб!
Кристофър Робин не каза нищо, но очите му ставаха все по-големи, а лицето — все по-розово.)
… И така Пух отиде при своя приятел Кристофър Робин, който живееше в друга част на Гората, зад една зелена врата.
— Добро утро, Кристофър Робин — каза Пух.
— Добро утро, Мечо Пух — каза ти.
— Мисля си дали имаш нещо такова като балонче.
— Балонче?!
— Да. Тъкмо си мислех, като идвах насам, дали се намира балонче у Кристофър Робин, или не… защото се бях замислил за балони.
— За какво ти е притрябвал балон? — попита ти.
Пух се огледа наоколо, за да се увери, че никой няма да го чуе, и като си сложи лапата до муцуната, прошепна:
— Мед!
— Ама не може да се вземе мед с балон!
— Мога! — каза Пух.
Случило се беше така, че предишния ден ти беше поканен у твоя приятел Прасчо и там на всички гости раздадоха балончета. На теб се беше паднало голямо зелено балонче. А понеже един от Зайовите роднини не дойде — много малък беше още, за да ходи по гости — и неговото синьо балонче остана, ти занесе у дома си и зеленото, и синьото балонче.
— Кое от двете искаш — показа ги ти на Пух.
Той сложи глава между двете си лапи и много внимателно обмисли.
— Виж как стои работата: когато отиваш с балон за мед, най-важното е пчелите да не те усетят. Ако си със зелен балон — те ще помислят, че си част от дървото, и няма да те забележат; ако си със син — ще помислят, че си част от небето, и пак няма да те забележат. Въпросът е как по-добре ще ги заблудиш.
— А няма ли да те забележат под балона? — попита ти.
— Може да ме забележат, но може и да не ме забележат — с пчелите никога не се знае какво може да ти се случи!
Пух помисли един миг и добави:
— Ще се постарая да изглеждам като малко черно облаче.
— Тогава по-добре е да вземеш синия балон — каза ти.
Така и направихте.
Двамата излязохте със синия балон, ти си взе и пушката за всеки случай — както правиш обикновено. Пух отиде до една много кална локва, която знаеше от по-рано, и се търкаля в нея, и се търкаля, докато стана съвсем черен. После надухте балона колкото беше възможно, но го държахте заедно за канапа, след туй ти изведнъж го пусна и Пух леко се понесе нагоре. Скоро стигна почти самия връх на дървото, само че десетина стъпки встрани от него.