Докато тази песен звучеше в главата на Пух, Бухала говореше на Ийори:
— Ийори, Кристофър Робин прави прием!
— Много забавно! — каза Ийори. — Сигурно ще ми изпратят малко от трохите и парченцата, които изтърват! Мило… и Разумно! Нищо! Не се безпокойте!
— Има Покана и за теб.
— Какво е това покана?
— Покана!
— Да, чух. Кой я е изтървал?
— Тя не е за ядене. Тя значи, че искат и ти да отидеш утре на приема.
Ийори бавно поклати глава:
— Искаш да кажеш може би за Прасчо? Малкото същество с щръкнали уши? Да, Прасчо. Ще му кажа.
— Не, не! — каза Бухала раздразнен. — За теб!
— Сигурен ли си?
— Разбира се, че съм сигурен! Кристофър Робин каза: „Кажи на всички!“
— Всички освен Ийори?
— Всички! — каза Бухала ядосан.
— О! — каза Ийори. — Сигурно е станала някаква грешка! Все пак ще дойда. Само че не ми се сърдете, ако вали!
Но не валя.
Кристофър Робин беше сложил дълга трапеза и всички бяха насядали наоколо. На единия й край седеше той, а на другия — Пух, Между тях от едната страна седяха Бухала, Ийори и Прасчо, а от другата страна — Зайо, Ру и Кенга. А всички Зайови роднини и приятели се бяха разположили наоколо по тревата, изпълнени с надежда, че някой ще им заговори или ще изпусне нещо, или ще ги попита колко е часът.
Това беше първият прием, на който Ру присъстваше, и затова беше много възбуден. Веднага щом насядаха, Ру започна да бъбри:
— Здравей, Пух! — изписука той.
— Здравей, Ру! — отвърна Пух.
Ру се друсна няколко пъти на стола си и пак започна:
— Здравей, Прасчо! — изписка той.
Прасчо му махна с краче, защото устата му беше заета.
— Здравей, Ийори! — каза Ру.
Ийори тъжно му кимна.
— Ще вали! Ще видите, че ще вали! — каза той.
Ру погледна нагоре, за да види дали не започва да вали. Дъждът, изглежда, не бързаше. Затова Ру продължи:
— Здравей, Бухале!
— Здравей, мъничко! — каза нежно Бухала и продължи да разказва на Кристофър Робин за един нещастен случай, който почти се случил на един негов приятел, когото Кристофър Робин не познавал.
Кенга каза на Ру:
— Първо си изпий млякото, миличко, и после приказвай!
Ру, който започна да си пие млякото, искаше да каже, че може да върши и двете неща наведнъж… Но трябваше после да го тупат по гърба и да го бършат доста дълго.
След като си похапнаха, Кристофър Робин удари с лъжицата си по масата. Всички спряха да говорят, стана много тихо. Чуваше се само хълцането на Ру, което той се мъчеше да прикрие така, че да изглежда, че някой от Зайовите роднини хълца.
— Този прием — каза Кристофър Робин — е прием в чест на едного, който е направил Нещо, и всички ние знаем кой е той. И това е прием в негова чест, защото е направил Нещото, и аз съм му приготвил подарък. Ето го!
Той попипа наоколо си и пошепна: „Къде ли съм го сложил?“
Докато Кристофър търсеше, Ийори се изкашля многозначително и бавно се изправи.
— Приятели — каза той, — колкото и да ви е странно, аз изпитвам голямо удоволствие, или може би по-добре е да кажа, че изпитвах голямо удоволствие досега да ви видя на моя прием! Това, което направих, е нищожно. Всеки от вас… освен Зайо и Бухала, и Кенга, би направил същото! Е, и Пух. Също така това се отнася и до Прасчо и Ру, защото те са много мънички — всеки от вас освен тях би направил същото! Но случи се да го направя АЗ! Не го направих — няма нужда и да казвам това, — за да получа подаръка, който Кристофър Робин сега търси… — И като сложи предния си крак до устата, високо пошепна: „Погледни под масата!“ — … Но защото чувствам, че трябва да правим всичко възможно, за да помагаме на другите. Да! Аз чувствам, че би трябвало…
— Хлъц! — изхълца Ру, без да иска.
— Ру, миличък! — каза Кенга укоризнено.
— Аз ли хлъцнах? — попита Ру уж учуден.
— За какво приказва Ийори? — пошепна Прасчо на Пух.
— Не знам — каза Пух мрачно.
— Мислех, че този прием е в твоя чест.
— И аз мислех същото някога. Но, изглежда, че не е.
— Струва ми се, че ти го заслужаваш повече, отколкото Ийори — каза Прасчо.
— И на мен така ми се струва! — каза Пух.
— Хлъц! — обади се Ру пак…