— Точно така мисля и аз — казах.
Кристофър въздъхна дълбоко, хвана мечето за единия крак и тръгна към вратата, като го влачеше след себе си. Преди да излезе, той се обърна:
— Ще дойдеш ли при мен, докато се къпя?
— Може — казах аз.
— Лошо ли го ударих, когато стрелях?
— Никак!
Той кимна пак и излезе. След малко чух как Мечо Пух — бум… бум… бум… — се качва нагоре по стълбата след него.
Глава втора,
в която Пух отива на гости и попада натясно
Мечето Едуард, известно на приятелите си като Мечо Пух, или само Пух, за по-кратко, се разхождаше един ден из гората и си тананикаше гордо някаква песничка. Беше си я съчинило същия ден по време на Гимнастиката за Отслабване, която правеше всяка сутрин пред огледалото:
— Тра-ла-ла, тра-ла-ла — като се изпъваше колкото може нагоре и назад и: — тра-ла-ла, тра-ла-ох, помощ! — ла — като се навеждаше да докосне пръстите на задните си лапи… След закуска то си я бе повтаряло толкова пъти, че я научи наизуст, и сега я пееше без грешка:
Като весело си тананикаше и весело се разхождаше наоколо, то си мислеше какво ли правят другите и как би се чувствал някой, ако е друг. Неочаквано стигна до един песъчлив бряг, а в брега видя голяма дупка.
— Аха! (Тра-ла-ла, рум-тум-тум!) Ако зная нещо за нещата, тази дупка значи Зайо — каза Пух. — А Зайо значи Компания. А Компания — значи Похапване и Публика, която Ме Слуша, докато Тананикам, и тям подобни… Рум-тум-тум, тум-ру-рум!
Мечето се наведе, пъхна главата си в дупката и извика:
— Има ли някой в къщи?
Отвътре се чу трополене и после — тишина.
— Питам има ли някой в къщи? — извика силно Пух.
— Не! — обади се един глас и после добави: — Няма защо да крещиш толкова! Чух те много добре още първия път!
— Жалко! — каза Пух. — Ама съвсем никой ли няма?
— Никой!
Пух си измъкна главата от дупката, замисли се и си каза: „Трябва да има някой, който да каже «никой»!“ Той пъхна отново главата си в дупката и извика:
— Здрасти, Зайо! Ти ли си?
— Не — каза Зайо с променен глас.
— Не е ли това гласът на Зайо?
— Не мисля! — каза Зайо. — Не би трябвало да бъде!
— О! — извика Пух.
Той пак измъкна главата си от дупката, помисли малко, после отново я пъхна в дупката и каза:
— Добре, но бъди така добър и ми кажи къде е Зайо?
— Той отиде да види своя приятел Мечо Пух, който му е голям приятел.
— Но това съм Аз! — каза Пух много изненадан.
— Кой Аз?!
— Пух, мечето!
— Сигурен ли си? — извика Зайо още по-учуден.
— Съвсем! Съвсем сигурен! — каза Пух.
— А, добре! Тогава заповядай вътре!
Пух се провира, провира през дупката и най-после влезе.
— Вярно! — каза Зайо, като го разгледа от главата до петите. — Наистина си ти! Радвам се, че те виждам!
— Ти кой помисли, че съм?
— Не бях сигурен. Знаеш какво е в Гората. Не бива да пускаш всекиго в къщата си. Трябва да се внимава! Какво ще кажеш, нещичко за похапване?
Пух много обичаше да похапва нещо към 11 часа сутрин и много се зарадва, като видя, че Зайо започна да нарежда паници и чаши. А когато Зайо го попита: „Мед или кондензирано мляко с хляб?“, Пух толкова се развълнува, че извика: „И двете!“ Ала се уплаши да не го помислят за лаком и добави: „Но не се тревожи и за хляб, моля ти се!“ И дълго след това не продума… Най-сетне, мляскайки с лепкав език, той стана, раздруса любезно лапата на Зайо и каза, че трябва да си върви.
— Трябва ли? — попита Зайо учтиво.
— Е добре — каза Пух, — бих могъл да остана още малко, ако има… ако… ти — говореше той, като усърдно гледаше към долапа.
— Фактически аз трябва да излизам вече — каза Зайо.
— Добре. Тръгвам тогава. Довиждане.
— Довиждане, щом не искаш повече да ядеш!
— Има ли още нещо? — попита бързо Пух.
Зайо надникна в паниците и каза:
— Е, не. Свършило се е всичко.
— Така и предполагах — каза си тихичко мечето. — Довиждане! Трябва вече да си тръгвам.
То започна да се измъква от дупката. С предните си лапи дращеше напред, със задните риташе назад и след малко носът му се показа навън. След още малко… и ушите, и предните лапи се показаха, после раменете и после…
— Ох! Помощ! — извика Пух. — По-добре е да се върна… Ох! Жалко, трябва да продължа напред… Но не мога да направя и това! Ами сега? — изплаши се Пух. — Помощ! Ох! Помощ!
Зайо също искаше да излезе на разходка, но като видя, че предната врата е запушена, излезе през задната, заобиколи и застана пред Пух: