— Генерал Флавий Еций, главнокомандващ на легионите на Рим. Идвам с мир да разговарям с Гундиок, краля на благородния бургундски народ.
Капитанът на бургундите на свой ред се изненада. Обърна умело коня си и отиде при един от адютантите си, после двамата тихо проведоха кратък разговор. След малко слезе от коня и тръгна към Еций, като му направи знак и той да слезе.
— Не сме получили предизвестие за пристигането ти, генерале — каза офицерът с неохотна почтителност. — Съгледвачите ни съобщиха само, че през проходите напредва римска войска, и ние се уплашихме от най-лошото.
— Както вече казах, идвам с мир.
— Разбирам. Победихте ни в битка, генерал Еций, а Рим има суверенна власт над народа ни. Признаваме това. Но не очаквайте топло посрещане.
— Нищо друго не искам от теб — само ме заведи при краля.
Офицерът се забави с отговора си.
— Кралят е зает.
— Тогава ще вляза в града и ще почакам.
— Има гости. Дълго ще бъде зает.
— Тогава кажи на краля, че искам да говоря с него незабавно. Ако се опиташ да ме спреш, ще продължа напред със сила. Ако пострадам, още преди края на този месец ще видиш как три римски легиона се разполагат на лагер вътре в града ти.
Капитанът отново се върна назад, за да говори с офицерите, а Еций търпеливо зачака. Най-после бургундът се върна с отговора си.
— Ти, генерал Еций, можеш да влезеш, но хората ти ще останат вън от стените. Ще получат храна и провизии и могат да останат толкова дълго, колкото е необходимо. Ще те придружа до краля, за да бъдеш в пълна безопасност.
При тези думи Флоренций, който внимателно слушаше, подкара коня си напред и спря до Еций.
— Не го прави, генерале — прошепна той достатъчно силно, за да го чуе капитанът на бургундите. — Твоята безопасност не може да бъде поверена в ръцете на тези варвари.
Капитанът гневно го изгледа, но не продума. Еций гледаше право напред, без да се извръща към Флоренций.
— Крал Гундиок ми е отколешен приятел. Живота си бих поверил в ръцете му.
И без да каже нищо повече, уверено тръгна напред. Редиците конници се разделиха, за да го пуснат да мине, и двамата с капитана преминаха през портата, а пред тях един бургундски конник препусна, за да съобщи на краля за пристигането на генерала.
Нищета като тази, в която тънеше порутеният град, Еций за последен път видя при пристигането си в хунската столица преди четирийсет години, но атмосферата тук беше несравнимо по-тягостна. По улиците жени и деца клечаха от отчаяние и глад, а не защото обичаха да са на открито, както в Хуния. Животните и птиците стояха по вратите на къщите, защото нямаха обори, а не защото обичаха присъствието на хората, както в Хуния. Тук постройките бяха паянтови и много обикновени заради крайната бедност на хората, а не за да могат да се пренасят лесно. Еций гледаше право напред, защото не искаше да засилва унижението на бургундите от поражението им, като ги оглежда в дълбоката им мизерия, а капитанът, който го придружаваше, вероятно усетил сдържаността му, също мълчеше, без да обяснява или оправдава. Еций чувстваше гнева на победените, но все още горди хора, чиито погледи яростно стрелкаха покорителя им.
Скоро пристигнаха в двореца, който представляваше ниска каменна постройка, издигната набързо, когато племето се бе установило на това място преди няколко години. Главния вход пазеха двама отпуснати войници, а конят на вестоносеца стоеше вързан отвън, което означаваше, че в този момент той съобщава за идването на римлянина. Еций и придружаващият го се качиха при стражите и зачакаха в неловко мълчание. Ако Гундиок има гости, помисли си генералът, в печалната атмосфера на града и с липсата на стража в двореца, сигурно ги е посрещнал по доста необичаен и скромен начин.
Изведнъж вратите се отвориха и двамата дворцови стражи отстъпиха и застанаха мирно. Пръв излезе възрастен мъж в хубави дрехи, с изправена стойка и достолепна походка, които свидетелстваха за неговата високопоставеност в обкръжението на краля. Разкошната яка от кожа на ленената му дреха ярко се открояваше на фона на вехтото облекло на стражите и минувачите, а лъскавият позлатен ефес на сабята, закачена на колана му, показваше благосъстоянието му. Мина покрай Еций надменно, без да погледне.