Земята беше плодородна, но не и щедра. Растенията като че изникваха за една нощ и достигаха огромни размери, но не даваха на хората нищо, което да могат да ядат или да им бъде полезно. Гората беше толкова зелена и жизнена, но цялата бе пропита със смърт, а разложението дебнеше като бавен, търпелив убиец. Веднъж, когато една дружина, изпратена да търси фураж, лагеруваше край поток в такъв непроходим гъсталак, че лъчите на слънцето проникваха в него толкова рядко, колкото се случва човек да открие скъпоценен камък, войниците се натъкнаха на трупа на удавена коза, доплувала от скрито селище някъде далеч нагоре по течението. На следващата сутрин върху трупа бе изникнала гъба, а по пладне тя вече бе набъбнала до размера на шлем. Земята бе подгизнала и плуваше въз влажна зеленикава смърт, а мъжете мрачно се шегуваха, че не искат да заспиват, защото се страхуват, че събудят ли се, може да открият собствената си кожа обсипана с лишеи, а от плътта им да е покарала някоя отровна гъба.
Всички тези мисли ги измъчваха, извиваха се и нарастваха в съзнанието им под тъмния навес на вековните смърчове и ели, които въздишаха и се люшкаха над главите им. Тук-таме се чуваха звуци, издавани от животни и птици, но тези животни бяха съвсем непознати за преминаващите мъже. През дърветата се мяркаха сенки на айак-ери — горските хора — и воините постоянно чувстваха, че отвсякъде ги наблюдават безброй очи. Веднъж зорък хунски стрелец прониза един от натрапниците със стрелата си и после откриха кръв по листата на мястото, където бе стоял. По къпините, там, откъдето бе побягнал в гъстите храсталаци, висяха парцали от дрехи, но съгледвачът на хуните, дори с ескадрон от въоръжени до зъби другари, не посмя да навлезе по-навътре в гората, за да потърси своята плячка или бърлогата й. Гората бе пълна с незнайни страховити обитатели, но още по-лошо бе, че тя пораждаше страховете на хората с тъмнината си, с тишината, когато човек търси утехата на шума, и с шума, когато човек потърси успокоението на тишината.
След три седмици поход по път, чиято кал се набиваше още по-дълбоко от колелетата на талигите с железни гвоздеи и тъпкането на безброй копита, въздухът олекна. Отначало тази промяна бе доловима само за обонянието, което откриваше, че миризмата на влажна гнилоч, пропила всичко наоколо, слабо намалява. Скоро това олекване стана забележимо дори за очите. Наближаваха края на гората. Дърветата изтъняваха, растяха на по-големи разстояния едно от друго, а на места дори се виждаха пънове, сечени с брадва, и останки от изолирани стопанства и хижи на ловци, изоставени пред заплахата от напредващата армия. Огромната върволица мъже и коне видимо увеличаваха скоростта си, тласкани от вълнението и нетърпението най-после да излязат от тъмния затвор, в който се бяха мъчили да оцелеят седмици наред. Над главите им започнаха да се откриват късове оловносиво небе, а пред тях на запад следобедната светлина за пръв път проблесна ослепително между дърветата.
Изведнъж колоната спря. Това не бе нещо необичайно — армия, тръгнала на поход, често спира през деня, за да се нахрани, да проучи терена, да напои животните или дори без определена причина, само защото хиляди мъже вървят вкупом или един зад друг, в един безкраен пулсиращ цикъл. Когато това става, обикновено въздухът се изпълва с виковете на офицери, които сноват нагоре-надолу по редиците със заповеди към работниците да премахнат някоя внезапна пречка от пътя, с радостните викове на войниците в челото на колоната, щом се натъкнат на дълго търсена цел или на неочакван подарък като речно корито или селище, което могат да разграбят. Армия, която се движи, или такава, която е спряла, рядко е тиха.
Но това не беше едно от тези спирания. Нито звук не идваше от предните редици на колоната от хора и животни, която се простираше по дължина на няколко мили. Армията спря бавно, безшумно.
Атила, който яздеше в средата на колоната, грубо изръмжа някакво проклятие и препусна в галоп напред по калния път. Пред него вървяха стражите му, които с викове „Сторете път! Сторете път за краля!“ му отваряха коридор през редиците на озадачените войници и талигите.