Атила бавно мина по кея. Копитата на коня му потропваха по талпите. Когато застана пред майсторите, кралят умело обърна животното. Огромното множество зад гърба му утихна.
— Ако след толкова много победи — викна той, — ако след покоряването на толкова много народи успее да ви разколебае една река, ще проявя глупост, ако реша, че мога да ви убедя да ме последвате с някакви си думи, като че ли не знаете какъв е залогът. Само един неопитен водач би направил тази грешка.
Мъжете одобрително клатеха глави и шепнеха, а тук-таме над множеството се издигнаха въодушевени викове.
— Никога не бих ви унизил с празни приказки — продължи Атила, — нито пък вие ще ми отдадете неискрена почит, като ги слушате. Войната не е нещо, което трябва да бъдете насилвани да подхванете. Защото какво е войната, ако не хлябът и месото, с които се храните? Какво по-сладко за един смел мъж от това да търси слава със собствените си ръце, да утоли жаждата на душата си за завоевания? Има ли нещо по-възвишено от това един мъж да се лиши от удобствата и от личните си амбиции и приятелства, за да спечели победата за народа си?
Мъжете около него зашумяха въодушевени, а множеството почна да напира напред, към дока, където стоеше Атила. Вълкът, разтревожен, тихо изръмжа, а стражите, застанали пред предните редици на тълпата, започнаха да изтласкват воините назад, за да устоят на напора им. Няколко мъже и дори един ездач на кон загубиха равновесие и паднаха от кея, но никой не ги удостои с никакво внимание, докато се измъкваха от водата. Всяко лице, всеки поглед беше впит в строгото изражение на предводителя.
— Ние, хуните, и нашите могъщи съюзници ще излезем с чест от това положение, ще нападнем римляните устремено! Защото, макар да имат машини и огън, макар да се упражняват и обучават във военно дело, те треперят от страх. Не знаят дали да бягат нависоко, да превземат хълмовете, или да търсят укритие в откритите полета. Нашият най-голям съюзник, Фортуна, се присъедини към нас и щом е на наша страна, няма как да загубим. Ако ни е писано да умрем, смъртта неизбежно ще ни застигне, дори и в мирно време, когато спим в постелите си. На ако ни е писано да живеем, никое копие не може да ни нарани. А на нас ни е писано да живеем — защо иначе Фортуна ще ни дава толкова надмощие над толкова народи, ако не за да ни подготви за тази велика победа? Аз самият ще запратя първото копие към врага. Ако някой дръзне да почива, докато Атила се бие, ще умре!
Виковете станаха по-силни, по-настойчиви и Атила повиши глас, за да могат да го чуят.
— Тези хора — викна той, като посочи майсторите пред себе си, — тези дърводелци, обучени да вършат обикновените работи от всекидневието, сътвориха чутовен подвиг! Майстори в изработването на каруци и колиби, те ни построиха пътя към победата. С въжета, изплетени от треви от Хуния, с дъски от хунските каруци и къщи и със силата на жилите на хунските конници, тези мъже построиха пътя към съдбата ни. Благодарение на чистотата, простия начин на живот и славата на хунския народ могъщата, но прогнила Римска империя ще бъде победена!
Мъжете напираха напред, а стражите се мъчеха да ги удържат, за да не се изсипят върху дока, където стоеше кралят.
— Ето това ще бъде нашата пътека, пътеката на хуните, по която Рим — бичът на света — ще падне на колене пред нас!
И като се извъртя върху коня си, стряскайки вълка в краката му, кралят посочи с дългия си меч простата баржа с нос, здраво вързан за ръба на дока. Тълпата се разтресе от победен рев, когато той надигна меч към кърмата на съда, привързана към предната част на друга баржа, която бе привързана към друга, а тя към друга… и така образуваха дълга върволица по цялата ширина на гладката повърхност на реката, а съдовете по средата бяха подредени в арка, извиваща се леко под напора на течението, но здраво закрепена за съседните. Грижливата работа на дърводелците по снаждането, връзването и рендосването беше възнаградена.