Първите вестготи в защитната линия приклекнаха зад щитовете си, наведени напред със сгънати колене, и зачакаха. Пушекът беше твърде плътен и когато хунските конници започнаха да се виждат по-ясно, вече нямаше време да запратят срещу тях копията, а още по-малко — стрелите си, за да разредят връхлитащата върху им орда. Трябваше да поемат удара на всички конници, изправени на стремената, в пълната им численост. Никоя пеша армия, била тя варварска или римска, не бе успявала да устои на подобна атака. И никоя атака досега не бе осъществявана от толкова много конници.
Зад челните редици на вестготите хората във втората редица поеха въздух и също се наведоха напред, като опряха щитовете си о гърбовете на войниците пред себе си. В третата направиха същото и така — до най-задната редица. Никой от тези мъже не можеше да се разколебае и да отстъпи назад — никой нямаше да може да отскочи настрана от пътя на връхлитащата хунска конница. Това бе човешка стена, която трябваше да издържи, трябваше да устои на животните, които щяха се спуснат върху им, а всяко от тях тежеше хиляда фунта. Трябваше да устоят. Другото беше немислимо.
Хунската конница се стовари върху редиците струпани вестготи с оглушителен трясък. При удара конете се изправяха на задните си крака и цвилеха, а онези, които нападнаха най-първи, се набучиха на върховете на копията, които вестготите държаха насочени с тъпия край надолу, под ъгъл, който им позволяваше да пронижат безпрепятствено корема на животните. Умираха прави, а прекършените копия стърчаха от гърдите им — стотици коне, разпенени и плувнали в кръв, падаха върху същите войници, които ги бяха проболи, а ездачите им освирепели скачаха от гърбовете им и стоварваха мечовете си върху главите на вестготите в краката си. Зад тях конете от всяка следваща вълна неумолимо се блъсваха в тези пред тях, цвилеха ужасени и побеснели, а техните ездачи също скачаха и почваха да секат и да мушкат със сабите си.
Първата редица защитници се срина под страхотната тежест на връхлетелите коне, а след нея — и втората, и третата. Сечта беше страховита. Вестготите падаха неспир под яростта на стоварващите се върху им коне и ездачите им. Ала поради тежестта на конете защитниците на лагера успяха да лишат хуните от най-голямото им предимство — стремителността на нападението. Защото, когато първата им редица се наниза на забитите в земята копия на вестготите, телата се препречваха пред следващата и мъжете успяваха да направят едва крачка-две по-навътре в здравия строй на фалангата, преди и те да бъдат спрени. Умиращите коне се търкаляха по земята и смазваха и ездачи, и защитници. Резервите от вестготи поваляха мятащите се животни, събаряха хуните от гърбовете им и започваха ръкопашен бой. Вълна след вълна конници връхлитаха защитната линия, ездачите скачаха посред битката и напредваха още няколко крачки, преди също да се окажат погълнати от клането. Сражението се превърна в хаос, вече никоя редица не пазеше строя си.
Вестготите се олюляха под мощната атака, но нямаше накъде да отстъпят от хунската ярост, освен в дълбокия ров зад гърбовете си. Затова стояха и отблъсваха всяка следваща вълна от нападащи конници. Над глъчката се чуваха гневните викове на Теодорих, който поставяше хората си на още по-голямо изпитание, като им крещеше или да останат на местата си, или да умрат. С нарастваща ожесточеност хуните продължаваха да се хвърлят в стената от тела по линията, но фалангата на упоритите вестготи продължаваше да се държи.
Зад окопа войниците при машините трескаво мятаха снаряди в редиците на готските и хунските пълчища пред тях. Макар и полумъртъв от изтощение, командирът на артилерията бе успял да увеличи до краен предел скоростта на стрелбата и далекобойността на огнените кълба катран и да ги задържи така. Толкова погълнати бяха артилеристите от работата си, че не поглеждаха към неспирната атака на хунската конница и самоотвержената отбрана на резервните войски от вестготи, което ставаше само на крачки от машините им. През цялото време, докато траеха адският грохот, крясъците и смъртта точно пред очите им, групите на артилеристите продължаваха да сипят разтопена смърт над врага от другата страна на равнината.