Тялото на хуна освободи ремъка. Със силен трясък и гореща вълна метателният лост подскочи и излетя право нагоре, а ремъкът закачи главата на хуна и я изтръгна от раменете му като цвекло от леха. Главата полетя към вражеските редици с разкривено в ужасена гримаса лице — един горящ снаряд с изцъклени очи; най-добрият изстрел на Магнус за целия ден. Когато Еций се освободи от смазващата тежест на коня си, скочи към Магнус и го видя проснат на земята, зашеметен, с накривен шлем и с пребледняло лице заради изтеклата кръв.
Еций бързо откъсна парче от раздраното си наметало, превърза рамото на Магнус, захвана възела със счупен гвоздей от рудана и го изви, за да фиксира здраво турникета и да прекъсне притока на кръв към ръката.
— Засега това ще свърши работа, стари приятелю — каза той и стисна в ръката си грамадната му лапа. После вдигна поглед и забеляза хунски кон без ездач. Затича се към обезумялото животно, метна се на гърба му по хунския начин, който бе усвоил преди толкова много години, и като загуби само миг, за да се огледа, пришпори коня и се отдалечи в галоп, за да съживи защитата на катапултите.
V
Зад хунските линии Тургрид подкара коня си в галоп към Атила. Като погледна стареца, кралят поклати глава изумен. На осемдесет години е, а като че е младеж, помисли си той. Все още тоже да изпревари който и да е конник на запад от Рейн и мечът му се къпе в римска кръв. Ето заради такива мъже Рим никога не ще ни надвие.
Ала Тургрид нямаше подобни суетни мисли.
— Римските помощни войски отблъсват конницата! — доложи той с дрезгав глас. Очите му се бяха зачервили и сълзяха от взирането през дима към нападението на хуните. — Артилерията все още се държи!
Атила гневно смръщи вежди.
— Силата им е в артилерията. Трябва да я унищожим!
Заоглежда се наоколо, обхванат от чувство на безсилие. Имаше и други решения, но всички бяха свързани със загубата на хора, а той трябваше да завладее още много територии, преди да наближи Рим. Ако се стигнеше до задънена улица и двете страни изгубеха еднакъв брой войници, по-многочислената войска в крайна сметка щеше да спечели, защото, ако и двете страни загубеха по половин милион войници, това означаваше, че коалицията на римляните ще бъде унищожена, а от неговите пълчища ще са загинали само половината. Но цената… Спомни си как навремето бе учил за безполезната победа на Пир срещу римляните преди векове. Победата била гибелта на този велик генерал. Щеше ли да успее да спечели битката, понасяйки такива тежки загуби, и щеше ли да има сили да продължи към крайната цел? Такова сложно решение би затруднило дори най-опитния пълководец и мислите на Атила препускаха лудо, докато преценяваше възможностите.
Погледна зад себе си и забеляза отряд малки момчета, които се бяха струпали наблизо. Носеха лисичи шапки и гледаха битката с широко отворени очи. Бяха яхнали дребните си бойни коне по двама и по трима на седло, размахваха брадвичките си и приветстваха войниците, като че гледаха конно състезание в степта. Атила кимна на главатаря на момчетата и той препусна към него с лице, на което се четеше въодушевление. Кралят не заговори веднага, оглеждайки крехките ръце и крака на младия си син, обръснатата му валчеста главица, миниатюрните лък и стрели, преметнати на гърба му. После, явно взел решение, се наведе от гърба на коня си и заговори на детето, което накрая кимна утвърдително. Когато Атила се изправи, момчето викна нещо на другарите си, които настървено нададоха радостен вик и се спуснаха напред в галоп, войнствено размахали секири над главите си.
Тургрид отново се доближи до Атила и го погледна строго.
— Момчетата трябва да се върнат обратно с обоза, далеч от опасностите — каза той. — Какво им каза?
Устата на Атила бе като тънка права линия на лицето му.
— Току-що пратих в боя тайното си оръжие.
Тургрид остана загледан в него за миг и после, като посочи с глава към момчетата, които се изгубиха в облака от дим и прах, каза с насмешка: