Може би най-същественото своеволие, което си позволих, е не в онова, което включих в тази книга, а това, което пропуснах. Концентрирах се в най-голяма степен върху взаимоотношенията между Еций и Атила и събитията, довели до кулминационната битка при Шалон, и все пак личната история на всеки от мъжете е по-значима от тази битка. Сред основните събития от живота на Атила, които нямаше как да опиша, са разорителните му походи по Дунава и изоставената от него обсада на Орлеан преди Шалон, както и забележителният му живот и смъртта му след тази решителна битка. Невключените събития от живота на Еций са борбата с най-големия му политически противник — наместника на Римската империя в Африка Бонифаций, нахлуването на вандалите в Африка, както и друг период от детството му, в който той вероятно е бил заложник, този път при готите. Макар сами по себе си тези събития да са изключително интересни, се наложи да бъдат жертвани в името на приемливия обем на романа.
От всички древни автори, писали на тази тема, навярно най-ценните сведения принадлежат на остготския историк Иорданес от VI в. Неговият труд Гетика, историята на готите, се основава на по-ранен исторически текст, който е загубен за нас, от римския политик и монах Касиодор, живял едно поколение след битката при Шалон и вероятно познавал и разговарял с много от участниците в нея. В Mulomedicina на римския управител Вегеций, живял през пети век, откриваме живописни сведения за необикновената порода на хунските коне, както и за грижите, полагани за тях, и за обучението им. Гръцкият писар Приск ни е оставил чудесен подробен разказ за нощното пиршество, устроено от Атила, на което самият той е присъствал и към което се придържах за пресъздаването на епизода с вечерята в книгата Consolatio Phitosophiae от Боеций — римски благородник, живял скоро спец Еций, е въплъщение на вълнуващите му усилия да помири древното наследство на класическата философия с християнството. Всъщност моят преразказ на мита за Орфей, който би се сторил малко странен на занимаващите се с гръцка митология, е взет направо от Боеций и следователно се предполага, че отговаря на версията, която била известна на римляните по времето на Еций. Амиан Марцелин в своята История на късната Римска империя предоставя безценна информация за бойната тактика на римляните и въоръжението им в последните векове на Западната империя, макар че често е крайно неточен при описанията на хуните (и е един от първите, прокарали неверния слух, че хуните готвят месото на седлата си).
Читателите, които биха желали да разберат още за живота на Атила и Еций, могат да се допитат до Възход и падение на Римската империя от Гибън, Хуните на Е. А. Томпсън и магистърската теза на Ото Дж. Менхен-Хелфен Светът на хуните, които не е трудно да се намерят.