Вътрешнополитическото положение в империята било не по-малко нестабилно от външното. По това време Сенатът вече изцяло бил изгубил влиянието си и някогашният енергичен и действен орган на управлението се бил превърнал повече или по-малко в клуб на беловласи старци. Върховната власт в Западната Римска империя била в ръцете на императора и неговия двор, който страдал от политически междуособици, фаворизирането на роднини и общ упадък. Легионите били слаби и дезорганизирани. В по-голямата си част били съставени от помощни отряди от чужденци и наемници и дори предвождани от генерали от неримски произход. Обширни територии като Британия, Северна Африка и Панония, в миналото сред най-ценните владения на Рим, вече се били изплъзнали от прекия контрол на императора и управници ставали местни вождове — докато не ги покоряло някое от неспирно нахлуващите варварски племена.
В този период на хаос и брожения в двата края на познатия на тогавашните хора свят се родили двама мъже, чиито съдби се преплитат и сблъскват по начин, рядко срещан в историята. Всеки от тях посвоему бил исполин, чиято личност и сила на характера го извели на върха като предводител на народа му. И макар да се възхищавали един на друг и дори някога приятели, всеки от тях виждал стремежите си възпрепятствани от другия и осъзнавали, несъмнено с неохота, че светът е твърде тесен за двамата.
Така се подготвя сцената за битката при Каталаунските поля (по-добре позната под съвременното си френско име „битката при Шалон“) — една от най-съдбовните и катастрофални битки в цялата история на човечеството не само заради многобройните бойци и оръжия, не само заради огромните територии (цяла Европа!), за властването над които била водена тя, но преди всичко заради това, което днес наричаме западна цивилизация и чието оцеляване зависело от изхода от битката. Защото, макар Римската империя действително да паднала двайсет и пет години по-късно, тя се насладила на един вид меко приземяване: нейните политически структури, културата и традициите й, сградите, религиозните институции и законите й до голяма степен се запазили и поставили основите на Средновековието и по-късно на нормите на съвременния свят. Ако обаче изходът на битката при Шалон бе различен, основателно бихме могли да сметнем, че цялото това древно наследство е щяло да бъде изгубено и унищожено, а останките — разпръснати по четирите посоки на света с ненавист, която човечеството не е виждало дотогава. И животът ни днес би бил неизмеримо по-различен, а също така и по-беден поради тази загуба.
Това е разказът за битката при Шалон.
Първа част
Първа глава
Каталаунските поля, Галия, 20 юни 451 г.
I
Мракът на небето се сливаше с тъмнината на околните поля и гори, а дъждът се лееше над сцената на огромно нещастие, на каквото светът рядко бе ставал свидетел. Сякаш самите богове плачеха за залязлото величие на империята и за самите себе си.
Четвърт милион войници вървяха с мъка в нестройни редици по черния път, който отдавна се бе превърнал в размекната кал. Светът на всеки от тях се бе смалил до пространството, обгърнало собственото му тяло: тежките стъпки на подкованите сандали, струйките вода, които се стичаха по шлема в очите му, студената броня на войника пред него, която докосваше, за да се увери, че все още следва правилната посока в тъмнината. Колкото и често да тренира един войник и да се обучава с легиона си, колкото и далеч да потегля на поход в сгъстен строй редом с хиляди бойни другари, колкото и ожесточено да се бие като част от огромна армия, дали ще оцелее, зависи не от другарите или враговете му, а единствено от него. Не друг, а той самият трябва да понася студения дъжд, стичащ се по гърба му, острата болка в хълбока, където все още е забит отчупеният връх на пронизалото го копие, или пък страха дълбоко в стомаха си, че тази нощ, нощта на агония и изтощение, тази нощ може никога да не отстъпи място на утрото.