Но вредата вече бе сторена. Обидите се трупаха една върху друга и трудностите не свършиха с допускането на хунския принц в първо ниво. Латинският на Атила беше тромав и недодялан, не знаеше гръцки — езика, на който бяха много от лекциите, — липсваха му дори основни познания по четене и писане, а какво оставаше за класическите литературни и философски произведения, с които съучениците му бяха закърмени от съвсем малки. От друга страна, плоското му лице, смуглата кожа и дългата коса съвсем не го правеха по-симпатичен нито на тях, нито на преподавателите и липсата на европейско благородно потекло му пречеше да изисква същото отношение, както към останалите момчета.
Единствено Флавий се отнасяше учтиво, а и някак по братски към него, отначало от жалост, но с течение на времето — защото почна искрено да му се възхищава и да изпитва приятелски чувства. Двамата прекарваха дълги вечери в трапезарията на жилището на семейството на Еций и Флавий неуморно преподаваше на другаря си основните знания, необходими за римското обучение. Атила на свой ред се отплащаше за услугата по време на сутрешните им упражнения преди зазоряване, като учеше своя приятел на майсторските бойни хватки, които така силно бяха поразили Флавий при първата им среща. Римлянинът бързо се учеше на изкуството на ръкопашния бой и за няколко седмици дори успя да се доближи до сръчността на Атила в някои тактически ходове.
Напредъкът при двамата обаче не вървеше с еднаква скорост. Хунът не проявяваше необходимото търпение в учебните си занимания, а заради ученето и задълженията си в двореца Флавий можеше да му отделя твърде малко време и тези обстоятелства осуетяваха усилията на Атила да настигне останалите. И действително, Гауденций скоро осъзна, че няма друго решение, освен да наеме учител за своя повереник, за да му помага следобед, което щеше да му струва сериозни разходи. Така и направи, но надигащото се негодувание на Атила ставаше все по-неудържимо с всеки изминал час, в който беше принуден да присъства на мъчителни занимания в затворено помещение, превил гръб над неразбираемите задачи по риторика и граматика, които му поставяше съсухреният стар грък, нает за негов учител. Дори Флавий не успяваше с търпеливото си приятелство да смекчи трудностите, които ученето създаваше на Атила, и гнева, който те пораждаха у него. Хунският принц трябваше да стиска зъби всяка сутрин, когато посещаваше лекциите с другаря си, и да понася ударите по кокалчетата си от учителите, които не търпяха недодялания му говор и мълчаливо подминаваха подигравките и подмятанията на другите момчета за косата и дрехите му. Това беше жалко съществуване и гневът на Атила кипваше всеки път, щом се сетеше за обширните тревисти равнини на родината си и обходеше с поглед затворените опушени стени в този странен дворец, управляван от евнуси. Единственият му приятел тук беше Флавий, единственият баща — Гауденций.
Но на Флавий не му оставаше много време в двореца. Хунските стражи, които доведоха Атила, настояваха да поемат обратно към дома с римския заложник, преди реките да придойдат с есенните дъждове. Време беше да се приготви за пътуването си на изток.
Шест седмици след пристигането на Атила Флавий, в новата си излъскана римска броня и с прясно боядисан вълнен офицерски плащ, непохватно се качи върху дребния боен кон и същият ескадрон свирепи хунски воини, който бе придружил дотук принца, сега наобиколи него. Момчето се стараеше да запази достойнството си и да задържи лицето си безизразно, ала самата липса на изражение по иначе усмихнатото му, открито лице издаваше колко е напрегнат. На няколко крачки от него стояха групичка изпращачи, а майка му, красива и изящна в дворцовите си одежди и накити, изведнъж загуби самообладание и падна в ръцете на съпруга си, обляна в сълзи. Гауденций обаче остана прав и стоически безмълвен. Той само сковано обгърна с една ръка разтрепераните рамене на жена си.
Флавий понечи да каже нещо, но мъчителните чувства — тъгата, страхът, очакването, вълнението, които едновременно и безредно бушуваха в душата му, го оставиха без думи. Гауденций видя объркването на момчето и го разбра. Кимна му безмълвно и бързо за сбогом, обърна се и поведе ридаещата си жена към двореца, без да се извръща.
Флавий погледна капитан Тургрид, водача на хунската свита, и кимна, че е готов. Безмълвни, в безупречен строй, ездачите като един обърнаха конете си като ято скорци, пред които изведнъж се е изпречило препятствие, и те затрополиха по улицата, без да е необходимо да ги подканят опасно.