— Но ще се върнат ли догодина?
— Може би догодина, може би не. Може би ще я издигнем тук, а може и нагоре по реката. Или надолу по реката. Защо му е име на такъв град? Да не би римляните да дават име на всеки лагер, където остават да преспят легионите?
— Не, но…
— Това е.
И Флавий не можа да научи нищо повече.
Стори му се, че съвсем скоро, без да е имал време да асимилира мисълта за тази сбирщина от колиби, при която беше пристигнал и където трябваше да остане, той и войниците вече караха конете си по улиците. Това още повече засили изумлението и тревогата му. Ризницата и наметалото му изпъкваха на фона на останалите по същия начин, както зацапаните кожени ризници на хунските воини, когато минаваха по улиците на Равена. И тук, както у дома, хората спираха с вторачени погледи, които сега бяха отправени към него, а не към суровите, безстрастни лица на телохранителите му. Главната улица на столицата представляваше разкаляна тясна пътека, запусната и потънала в мръсотия. Беше пълна с крастави кучета, полудиви птици и улични хлапета, които се тълпяха в краката на конете. От двете страни на улицата застрашително се накланяха набързо сглобени постройки. След седмици яздене из гори и равнини с безмълвните конници глъчката на улицата му се стори оглушителна. В сетивата му се натрупваха едно върху друго врявата на продавачите, разнасящи примитивните си нечисти стоки, пронизителните крясъци на жените, които си подвикваха една на друга, и вонята, идваща от домашните животни, застанали пред самите входове на къщите.
Флавий се наклони напред отново, за да го чуе придружителят му, който яздеше наблизо.
— Тургрид! Къде е форумът?
Хунът го погледна неразбиращо. Флавий си помисли, че Тургрид не е чул думите и повтори въпроса си бавно и отчетливо:
— Попитах къде е форумът! Нали се сещаш… откритото просторно място!
Тургрид само сви рамене и посочи направо.
— Сега отиваме в двореца на краля.
Флавий поклати глава изумен и объркан. Столица без име? Град без форум?
Ескадронът премина през строго охраняваната ограда от колове, където часовите кимаха в безмълвен поздрав, до две паянтови стъпала, над които беше издигната скромна дъсчена постройка с грубо рендосани отвори за прозорците и комините. Според римските представи конструкцията й бе съвсем недодялана. Седалището на префекта в центъра на най-незначителната римска провинция бе по-величествено от тази груба постройка. И все пак тя бе най-голямата и най-хубавата в целия град. Здравината й личеше от пръв поглед по множеството дървени клинове по сглобките и подпорите под декоративната стряха — разкош, който липсваше на повечето от останалите постройки.
Сградата беше и доста по-голяма от тези, покрай които бяха минали по пътя си, но в сравнение с римските постройки си оставаше необяснимо малка, Флавий прецени, че помещенията вътре вероятно са шест на брой и че много малко от другите сгради имат повече от една-две стаи. Както по-късно щеше да разбере, той едновременно беше и прав, и грешеше, защото в палата наистина имаше място за шест помещения, но в действителност той представляваше едно голямо помещение с подвижни прегради от паравани с гоблени върху тях. Независимо от големите си размери, дворецът беше преносим, както и всички останали постройки в града. Както Флавий щеше да разбере с настъпването на пролетта, той можеше и щеше да бъде разглобен, пренесен от половин дузина каруци, теглени от волове, и сглобен в почти същия си вид. Години наред трупаха, дялаха и сглобяваха стари дъски, за да построят „дворец“, подобаващ за краля на хуните — толкова много години наистина, че дори тук, в двора, потискащият мирис на плесен по старата гниеща дървесина беше почти задушаващ и пропиваше въздуха със самото му излизане от прозорците. На места, където трошливата стара дървесина по стените най-после беше сменена, човек лесно можеше да различи наскоро поставени дъски по набъбналите зрънца смола, които избиваха по свежото дърво и заблестяваха като скъпоценности, щом ги огрее слънцето.
Флавий мърмореше раздразнен:
— И форума дори не видях! Атила каза, че имало голямо открито пространство…
В подножието на стъпалата той понечи да слезе от коня, но Тургрид го спря с пронизително изсвирване. Щом вдигна поглед, Флавий видя, че конниците, все още на конете си, ги смушкват да се качат по стъпалата.
— Слизаме от конете само ако кралят повели — обясни Тургрид.