Флавий и младите принцове от кралския двор продължиха своята бърза езда из пустата равнина още доста време, преди накрая да спрат запенените си, задъхани коне да се напият с вода при едно малко, обрасло с тръстика блато. В него газеха множество птици и щом ездачите приближиха, се вдигнаха на ято над повърхността на водата, размахвайки огромните си криле толкова близо до момчетата, че те усетиха раздвижения от перата им въздух, Флавий със задоволство сведе очи към коня си — роден в степите боен кон, отгледан в стадото на кралското семейство. Това беше най-невероятното животно, което беше яздил през целия си живот, но с него би станал за посмешище, видеха ли го на гърба му в Равена. С огромната си несъразмерна глава, изпъкналите кръгли очи и широка челюст, от предните крака нагоре конят приличаше на муле, а твърде широките ребра, извитият гръб и копитата му бяха почти като овчи. Но най-необикновена беше рунтавата грива, която се спускаше до коленете му. По нея не се виждаха никакви украшения — тя бе само леко разресана и сплетена най-горе, за да не влиза в очите на животното, Флавий се наведе и потупа коня по шията, а той изпръхтя доволно.
Макар и грозновати, мислеше си той, конете от тази порода имат качества, които не бива да пренебрегваме. За разлика от добре познатите му изнежени римски бойни коне, които неизменно трябваше да нощуват на закрито, за да не ги нападнат куп болести, на хунските коне не им трябваха нито конюшни, нито особени грижи. Понасяха еднакво добре и жега, и студ, приспособяваха се като камили и можеха да изминат огромни разстояния без вода и храна дори ранени, Флавий вече бе решил да купи няколко от тези животни по време на престоя си в Хуния и да ги подари на баща си, щом се завърне. Той знаеше, че конник от ранга на Гауденций ще прозре отвъд непредставителния вид на животните и ще усети красотата в тяхната неугледност.
Тургрид изтрополи с коня си зад тях и насочи животното да нагази във водата редом с коня на Флавий.
— Дълго яздихме — каза момчето печално, докато разтриваше задната част на бедрото си, където ръбът на грубо издяланото дървено седло го бе убивал, докато препускаха. Боеше се, че никога няма да свикне с тези примитивни, твърди като камък приспособления, макар другарите му да го бяха уверили, че за дългите пътувания коравото седло е най-удобно. Но седалищните му кости не бяха убедени в това.
— Дълго сме яздили ли? Това нищо не беше — измърмори Тургрид на своя тромав латински. Смъкна се странично от коня, цопна леко във водата и прекоси блатото, устремен към туфа острици, върху които се виждаше едно голямо гнездо. Посягайки с две ръце, хунът извади четири обли, нашарени с пръски яйца и хвърли две от тях на Флавий, който бе останал на коня си. Момчето ги хвана и ги заоглежда с критичен поглед.
— Петнайсет мили препускане нищо ли са?
Тургрид внимателно отряза с ножа си върха на едно от двете останали яйца, изсърба съдържанието му и схруска черупката.
— Нищо не е. И осемдесет мили са нищо. Или би трябвало да са нищо. Каква е ползата да яздиш цял ден, ако при пристигането си останал без дъх и си толкова схванат, че не можеш да се защитиш от първия, който замахне с копие срещу тебе? Ще те убие и тогава само дето си яздил толкова.
Усмивката върху лицето на Флавий изчезна и той уплашен сведе очи към коня си. Тургрид смекчи тона.
— Къде си се учил да яздиш? — попита той — Стремената трудно се овладяват, да?
Флавий отряза върха на едното яйце и погледна Тургрид.
— У дома яздих римски коне, а на стремената се учих, като наблюдавах теб и другите, докато пътувахме от Равена до тук.
— Това не е много време. Повечето от тези момчета се научават да яздят, преди да проходят. Още от пеленачета ги привързваме на коня. Справяш се доста добре… за римлянин.
— Имах добри учители.
— Хунските ездачи са най-добрите в целия свят.
Флавий отметна глава назад и погълна съдържанието на черупката. Ъгълчетата на устата му се изкривиха.
— Може би.
Тургрид се усмихна.
— Не ми ли вярваш?
— Малък съм още, за да преценя. Като дете седях върху оградата и гледах как се обучават конниците на баща ми. И те бяха много добри. Но какво ли съм разбирал тогава.
— Седял си на оградата? Защо?
Момчето пусна другото яйце в кесията на колана си и изведе коня си от водата. Животното не биваше да пие твърде много. Предстоеше им дългата обратна езда към града, преди да се е свечерило, а коремът, пълен с блатна вода, можеше да докара на коня спазми, които да го осакатят завинаги, ако го пришпореше твърде силно. Той погледна Тургрид, озадачен от въпроса му.