— Не ме е ухапал… Тази кръв е от мен, когато паднах на земята.
Флавий се взря в лицето му.
— Носът ти е счупен — каза той безстрастно. — По-добре е от ухапване от бесен вълк.
Тогава нещо му дойде наум и бързо се изправи, а очите му засвяткаха гневно.
— Кой беше на стража при конете? — попита той със застрашителен глас, докато се приближаваше към групата войници, събрани около трупа на мъртвия вълк — Кой допусна да нападнат конете в гората?
Войниците вдигнаха поглед към него и мълчаливо пристъпиха назад, с изключение на един, който стоеше на мястото си, с наведена глава, без страхът му да личи по нищо друго, освен по отпуснатите ръце, които леко трепереха.
— Този ли? — изръмжа Флавий. — Този ли е? Генерал Тургрид за малко не плати с живота си небрежността на този, който измени на дълга си!
Останалите бавно излязоха извън светлината на факлите и се заловиха да събират другите животни. Срамът на един мъж не беше гледка, на която биха присъствали доброволно, защото провинението или злорадството, когато някой сбърка, е заразно като болест. Конникът падна на колене пред Флавий с все така наведена глава.
Флавий почти не можеше да си поеме дъх, толкова силен бе гневът му.
— Този човек не само застраши живота на командира си, но и живота на всички нас — каза той. — Няма по-тежко престъпление от това да измениш на дълга си.
Зад гърба му се чу шумолене и някой го хвана за ръката, Флавий застина, а пръстите, които стискаха ръката му, станаха железни. Разярен, той се извърна, защото пред него стоеше Тургрид и кръвта засъхваше по лицето му, което бързо се подуваше.
— И как смяташ да накажеш този човек? — спокойно го попита Тургрид.
— Според закона на хуните — студено отвърна Флавий.
— А ти знаеш ли какъв е той? Според традицията наказанието за измяна на дълга е смърт.
След кратка пауза Флавий отвърна тихо:
— Ако наистина така повелява хунската традиция…
Тургрид го прекъсна:
— Да, това повелява хунската традиция. Но не и аз.
Флавий се взираше в него с питащо мълчание, но лицето му беше в сянка и факлите не го осветяваха.
— Ти си командир на твоята зууна — продължи Тургрид — и можеш да наказваш хората си както искаш — до определен момент. Но като твой командир ти заповядвам да не вадиш меча си.
Облекчен, Флавий отпусна ръце и се изправи пред по-възрастния офицер.
— Както наредиш, генерале — каза тихо той.
Тургрид кимна.
— Не искам да прибавя обезглавяването на невъоръжен човек към бедите, връхлетели ни тази нощ. Аз умрях и бях съживен и не знам дали боговете ме закрилят, или ми мислят злото. Никой Бог няма да се разгневи, ако пуснем този мъж. Той ще бъде освободен.
Мъжът вдигна поглед. По лицето му нямаше облекчение, а само скръб.
— Убий ме — каза той. — Не мога да се върна.
— Няма да се върнеш — каза Тургрид. Извади камата от колана си и пристъпи напред. Хвана дългата воинска плитка на мъжа и с рязко движение я отряза близо до корените на косата, а после я захвърли настрана в тъмнината. — Ти измени на другарите си със своята небрежност и вече не си достоен да живееш сред хуните. Върви, където искаш, но няма да се върнеш с нас.
Тогава мъжът бавно се изправи, вдигна остриганата си глава и без да погледне Флавий или Тургрид, се отдалечи, мина през горичката и тръгна на изток през равнината.
Флавий го следеше с поглед, докато Тургрид прекъсна мислите му.
— Хунската традиция повелява и това — каза той. — Опозорените се прокуждат. За нас това е по-страшно наказание от смъртта. Но за разлика от убийството на невъоръжен човек това наказание не тежи толкова на съдника. По-добре е да съжаляваш, че си бил твърде милостив, отколкото твърде строг.
Флавий понечи да се обърне, но Тургрид пак хвана ръката му.
— Ти ми спаси живота. Длъжник съм ти.
— Нищо не ми дължиш. Ти щеше да сториш същото. Всеки от тези мъже би го направил.
Той откъсна парче от плата на туниката си и го подаде на Тургрид да почисти лицето си. За миг двамата стояха безмълвни и мислеха за всичко, което току-що се бе случило. До тях хунските воини оживено обсъждаха битката с вълка и побутваха с крака тялото на огромния звяр, проснат на земята. Накрая Флавий наруши мълчанието.
— Защо хуните все повтарят: „Гледай на изток“? Така и не можах да разбера.
Тургрид изръмжа и огледа окървавения парцал, който държеше върху носа си.