— Яздиш като хун — каза той.
— Прекрасна похвала — отвърна Флавий.
— Не те лаская и не се опитвам да се заяждам с теб. Много умения си придобил при Тургрид. Ще ти потрябват. Аланите са свирепи воини и конницата и стрелците им са почти толкова добри, колкото и нашите.
— Надявам се достойно да се бия за краля — простичко отговори Флавий.
— Аз също. Воин е той. Почти на седемдесет години е, а продължава да придружава войските си в битка, дори и да се придвижва бавно с резервните животни. Старите му кокали вече не издържат друсането от цяла нощ препускане.
— Видя ли в далечината пушека, който се издигаше от юг, точно преди залез?
Атила изсумтя.
— Още едно нападение на аланите. Зад хоризонта беше, но достатъчно близко, за да се види ясно пушекът. Пламъците се отразяваха в облаците над тях, като при залез. Мисля, че е на около петдесет миди оттук. Можем да стигнем дотам преди изгрев-слънце. Ще притиснем враговете си в най-тъмната част на нощта, приспани от айрага, преситени от наслада от хунските жени, които са откраднали.
— Хората ни и конете ни ще са изморени. Яздим вече две седмици. Най-добре да намерим някое закрито място, да поотпочинем и да почакаме пристигането на краля. Можем да ги нападнем утре вечер.
Атила го стрелна с презрителен поглед.
— Тургрид не те ли е питал каква е ползата да препускаш цял ден, ако нямаш сили да размахаш меч, щом пристигнеш?
— Да, пита ме. Решението е да се оттеглиш преди битката и да почакаш, докато си възвърнеш силата, преди да атакуваш.
— Не. Трябва да продължаваш да яздиш, докато пристигнеш, и да си достатъчно силен, за да сразиш врага отведнъж, докато той си мисли, че трябва да се оттеглиш за почивка преди битката. Решението е да имаш достатъчно сила, преди дори да си започнал. Иначе въобще не започвай.
При тези думи Атила изсвири пронизително и препусна напред, а след него в мрака, осветени от луната, се устремиха две хиляди хунски конници.
Двамата млади мъже лежаха по корем в тревата на върха на едно малко възвишение и се взираха във вълнистата равнина под тях, която блестеше сребриста на лунната светлина, като обширните ледени полета на север, за които бяха слушали. Малките точици — огньовете, на които аланите приготвяха храната си — проблясваха слабо на две мили на юг. Зад тях хунските ездачи стояха неподвижно на конете си, някои унесени в неспокойна дрямка, а други потънали в тих разговор, докато конете отдъхваха и пасяха.
— Ето ги — промърмори Атила. — Не видяхме следи и не се натъкнахме на ариергарда им. Тези не отстъпват след набега, а продължават да напредват в нашите територии.
— И не са случайна банда конекрадци — добави Флавий. — Това е армия. Само виж колко много огньове. Крал Руа не е очаквал подобно нещо.
Атила погледна към небето с присвити очи.
— Два часа до изгрев. Най-тихата част на нощта. Най-доброто време за нападение.
— Те са поне два пъти повече от нас. А кралят още не е тук. Ще пристигне с резервните коне сигурно след три часа. Трябва да пратим някой да го предупреди…
Атила изсумтя.
— Докато кралят дойде, ще просветлее и ще е твърде късно да се скрием. Ще сме пропуснали момента за изненадващо нападение и няма да имаме сили да надвием армията им в схватка. Трябва да ги нападнем сега.
— Без краля? Жив ще те одере.
Атила извърна глава и хладно огледа другаря си.
— Обучаван си като хун, но мислиш като римлянин.
Флавий се наежи.
— Казваш го като обида.
— Римляните никога не се движат нощем. Атакуват в строй, когато могат изцяло да видят врага си, или клечат зад стените от дървени прътове. Смели са, но не са находчиви. Имат кураж, но не и въображение…
— И не започват битка без заповедите на своите предводители — отвърна сърдито Флавий. — Врагът добре познава околността. Владетелят Руа също познава тези земи. Но познаваме ли ги ние? За теб това е липса на въображение. За мен е благоразумие. Трябва да изчакаме решението на Руа.
— Ако сега не нападнем, няма да има никаква битка — настояваше Атила. — Не можем да се бием срещу толкова голяма армия денем, а те ще разберат, че сме тук, преди да ни се открие втора възможност да ги изненадаме по тъмно утре. Няма какво друго да направим.
— Ние също сме армия, а не някакви грабители — отвърна Флавий. — Трябва да сме дисциплинирани като армия.