Атила не му обърна внимание и се изправи.
— Ще взема една четвърт от войниците, ще ги нападна в развърнат полукръг и ще ги ударя в тила. Там няма да има никакви стражи. Ще ти дам знак. Когато видиш да лети горяща стрела, изчакай малко, докато се разбудят и изтеглят всичките си сили в тила на лагера. Тогава ще ги удариш челно с останалата част от войниците ни.
Флавий скочи на крака.
— Полудя ли? Да ги нападнем, без кралят дори да разбере за намеренията ни?
Атила сви рамене и се усмихна, докато се мяташе с лекота на коня си.
— Мисли като хун, Флавий! Още тази вечер Руа ще вдигне наздравица за двама ни с айраг с чаша, направена от черепа на някой алан.
Обърна коня и се плъзна между стрелците, като заповядваше на тези от лявата му страна да го последват, а тези отдясно — да останат отзад. Изпълнен с гняв, Флавий също възседна коня си и започна да наблюдава случващото се, без да продума. След броени минути Атила и конниците му вече се носеха из обширната вълниста равнина, където тропотът на копитата потъваше в меката земя и неподвижния въздух и изчезваше като парата, която конете издишваха от ноздрите си.
Флавий хвърли поглед на юг, към светлините на вражеския огън. Жребият беше хвърлен — сега оставаше само планът на Атила да успее. Ще трябва много да внимава за знака и да пристигне в боен ред малко след атаката срещу тила. Но как да се доближи до лагера, без да го усетят? Дори и нощем хиляда и петстотин конници, които яздят като едно цяло, ще бъдат като черна сянка върху светлите поля и аланите в предните постове на стражата лесно ще забележат тази сянка. Затова не можеше да яздят като едно цяло.
— Слезте от конете — изсъска той шепнешком на мъжете до него, а те, след като предадоха командата на останалите воини, бързо скочиха от конете си леко като котки. Меките им кожени ботуши за езда не вдигаха никакъв шум. Конниците, които бяха далеч от Флавий и нямаше как да са чули заповедта му, веднага ги последваха. После тихо го наобиколиха в подветрената страна на малкото възвишение, което се издигаше между тях и лагера на врага.
— Сега водете конете си — заповяда той с дрезгав шепот, — така на фона на небето ще се очертават по-ниски силуети. И се пръснете — на десет крачки един от друг, в редици по петдесет. Тези отпред да внимават кога ще дам знак с ръка. Тези отзад и по фланговете да наблюдават конете около себе си. Никой да не продумва! Движете се бавно.
Мъжете дадоха знак с глава, че са разбрали заповедта. Това не беше традиционният начин, по който действаха хуните, но всички разбраха какво цели предводителят им. Флавий тръгна веднага, крачейки бавно и решително до коня си, като нежно галеше шията му, за да го успокои. Не биваше да допусне животното да изцвили от напрежението, което долавяше по чисто сетивен път. От двете му страни и зад него хиляда и петстотин мъже правеха същото, като внимателно се плъзгаха през тревата, която стигаше до хълбоците им. Чуваше се единствено изпръхтяването на някой кон, недоволен от бавното придвижване, Флавий се молеше тези звуци да се загубят в полъха на лекия ветрец или да се смесят с пръхтенето и помръдването на животните в лагера на аланите.
След четвърт час тихо придвижване пеш, като спираше от време на време, за да долови звуците на някакво движение във вражеския лагер, Флавий с вдигнат над главата си юмрук даде знак на войниците да спрат. Бяха в подножието на друго малко възвишение — едно от многобройните хълмчета, които сякаш оформяха вълни, разбиващи се о бреговете на безкрайната равнина, и му пречеха да види лагерните огньове в ниското, Флавий остави коня си на мъжа, който беше от лявата му страна, легна по корем и така пропълзя последните няколко метра до върха, откъдето отново прецени колко далеч от лагера се намира.
Там, пред него, на не повече от миля разстояние се простираше лагерът на аланите. Не можеха да се приближат повече, без да ги видят, защото на четвърт миля от мястото, където лежеше, виждаше малка черна точица в тревите — без съмнение преден пост на стражата. Както обхождаше с поглед лагера, дъхът му секна. Бяха прави — това не беше банда конекрадци. Но не беше и обикновено нахлуване на войска, чиято цел е грабеж. Бързо изчисли броя на огньовете и палатките. Не може да бъде! Преброи ги пак. Дори според най-умерените му сметки беше истина — там долу, в равнината, лагеруваха поне десет хиляди души. Войници със свежи сили, необременени нито от умората от току-що изминати големи разстояния, нито с плячка, нито с пленници. Сърцето му се сви, когато осъзна с какво се сблъскват. Това беше цяла нахлуваща армия, петкратно по-многобройна от хората на Атила и от неговите хора, взети заедно.