Изведнъж с крайчеца на окото си младият мъж забеляза проблясването на метал. Извъртя се и се видя обкръжен от група конници, които изтрещяха покрай него с конете си като гръм. Генералът на аланите, личната му охрана и неколцина старши офицери бяха успели да вземат оръжие и да намерят коне и сега препускаха откъм далечния край на лагера — единствената част, която все още не бе достигната нито от неговите стрелци, нито от тези на Атила. С набързо надянати брони от плочки, над двеста мъже профучаха съвсем близо до коня на Флавий — толкова близо, че можеше да ги докосне, без да погледнат своите обгорели и умиращи войници, те се спуснаха през облака стрели на Атила, минаха колкото се може по към края му и излязоха от него с минимални загуби. Някой изкрещя команда и групата почна да се попълва с всички оцелели войници, които бяха успели да обуздаят някой кон и да го яхнат в суматохата. При следващата команда те профучаха през тлеещите останки от лагера към степта и изгряващото слънце.
Побеснял от ярост към самия себе си, задето бе оставил вражеския предводител да мине толкова близо до него и да избяга, Флавий силно срита коня си в хълбоците и препусна обратно към пушека и огъня, като заобиколи войниците на Атила откъм тила, за да не го убият стрелците. Докато се приближаваше към тях откъм тила, ги гледаше как изстрелват стрелите си една след друга към ужасените алани, които се препъваха, бягайки от пушека, и се предаваха с вдигнати ръце. Падналите тела се трупаха едно върху друго и издигаха стена от мъртви и умиращи, Флавий препусна с коня си към Атила и силно дръпна поводите.
— Изумително беше огненото нападение! — провикна се Атила над ликуващите викове около тях. — Врагът беше далеч по-многоброен, отколкото предполагахме.
— Сега можеш да вземеш пленници — оцелелите се предават!
— Пленници ли? Няма да вземаме никакви пленници. Всички ще умрат.
Флавий гледаше как беззащитните им врагове се гърчат и умират в унищожителния порой от стрели.
— Аланите не са въоръжени! Отзови хората си. Вземи тези войници за твои роби!
— Изпълни си задачата — викна Атила, — сега аз ще изпълня моята. Уби ли генерала им?
— Не! — отвърна Флавий. — Генералът им избяга с отряд въоръжени стражи!
— Няма да стигнат далеч без храна и припаси. Видя ли накъде тръгнаха?
— На югоизток — към своите земи…
— Убий го! — изрева Атила — Ще подаря главата му на краля!
Флавий се взираше в сивия пушек. Куцащите фигури, които преди миг бяха само неясни силуети, започваха да придобиват по-ясни очертания в дрезгавата утринна светлина.
— Хората ми са разпръснати. Много време ще ми трябва да ги събера. Всичките ти войници са тук заедно в строя. Дай ми ги и ще го догоня.
Атила не отговори веднага, докато изстрелваше стрела след стрела, напълно съсредоточен.
— Атила! — избухна Флавий — Спри това проклето упражнение по живи мишени и ми дай хората си или ще изпуснем вражеския пълководец!
— Вземай ги! — изрева Атила — след като разрушим лагера, ще събера останалите хуни и ще се върна да пресрещна чичо!
Флавий препусна с коня си пред хунските стрелци и вдигна юмрук, за да спре стрелбата им.
— След мен!
Като един, петстотинте конници на Атила обърнаха конете си и препуснаха след новия си водач. Когато напуснаха лагера, всичко утихна, с изключение на пращенето на пламъците и стенанията на ранените и умиращите. Атила спря коня си посред разрушенията и се огледа наоколо със задоволство. Почти беше изпълнил задачата си. Пощадил бе неколцина, които да разказват историята за поражението на аланите и прогонването им към техните земи. Не се случваше често, помисли Атила, човек така изкусно да се справи с цяла армия.
Един по един, после на групи от шест-седем човека и накрая — на цели дружини хуните, които бяха атакували по северния фланг на лагера, излязоха от пламъците и дима, покрити с лепкави черни сажди и опръскани с кръвта от битката. Видяха Атила на коня му посред лагера и подкараха изнемощелите си коне към него, а когато спряха, мълчаливо зачакаха заповедите му. Никой не носеше плячка или сандъци, нито вражески щитове или някакви други военни трофеи. Това не беше съревнование за слава. Това беше упражнение по опустошение.