— Флавий Еций, сине мой, ойлане мой — дрезгаво изграчи той. — Добре ли си?
— Отлично, велики кралю. Баща ми ми праща важни вести, които, сигурен съм, вече си научил от вестоносците си, защото иначе нямаше да ме повикаш в… своето свободно време.
— Флавий, мисля, че това, което е добро за теб, на мен като че ми се отразява зле. Вече съм много стар…
— Не е така — прекъсна го Флавий. — Още препускаш с вълците, както съм те виждал да правиш много пъти.
— Не мога дори коня си да възседна без помощ.
— Имаш петдесет жени и никоя от тях не изглежда пренебрегната, дори и най-младите.
— Научени са да се примиряват с участта си.
Лицето на краля се отпусна в скръбно изражение.
Флавий въздъхна.
— Често вдигаш пиршества и се храниш като борец. Предната вечер видях как слугите ти донесоха втора купа…
— … с айраг и варени яйца от жерав. Синко, в устата ми са останали само три зъба.
Флавий не знаеше какво повече да каже. Ала кралят изведнъж се разведри сам.
— Но два от тях правят захапка — изкикоти се той развеселен.
— Велики къре — прекъсна го Флавий, — изслушай ме.
Лицето на краля придоби сериозен израз и той внезапно млъкна.
— Говори.
— Император Хонорий е свален от трона.
Руа впери поглед в него.
— И аз така чух. А защо размириците в Рим са добра новина за теб?
— Защото Хонорий беше крадлив и малоумен. Той почти успя да разсипе империята с безразличието и небрежността си. В този момент вражески племена се готвят да нападнат границите й от всички страни. Баща ми често ми описва положението. Налага му се постоянно да е предпазлив в писмата си, но аз винаги разбирам какво иска да ми каже. Злодеянията на Хонорий обезсмисляха всички ценности на Рим.
— Все пак — спокойно каза кралят — Хонорий те изпрати да живееш при нас, нали така?
Флавий склони глава.
— Това е единственото, за което съм му благодарен.
Кралят го гледаше замислено.
— Който е високо, се сгромолясва, а който е ниско, се извисява, а богините на съдбата не щадят никого. И съдбините на човека се менят така, както и сезоните. Веднъж ми казаха, че един твой сънародник — автор на драми — загинал по много странен начин в апогея на величието си. Някакъв прелитащ орел, сграбчил костенурка в ноктите си, търсел твърда повърхност, където да разбие черупката й, и я пуснал точно върху голата му глава. Това го убило. И костенурката също, струва ми се.
Флавий сдържа усмивката си.
— Така е, велики къре. Името му е Есхил, но той бил грък, а не римлянин.
Доволен, Руа поклати глава.
— А за какво искаш да ме молиш, млади ми Флавий?
Флавий пое дълбоко въздух.
— Както знаеш, владетелю, често разпитвам търговците и пратениците, които пристигат от западните земи. Внимателно чета писмата от баща ми и внимавам за смисъла, който се крие между редовете. От много време се старая да съм възможно най-добре информиран за това, което става в империята. Правя го от една страна, защото се вълнувам какво става с родината ми, а от друга — защото това ти помага.
— Така е, синко, много пъти си тълкувал за мен действията на римските пълководци, което е от изключително значение. Признателен съм ти за това.
Флавий кимна и продължи:
— Вестите от баща ми бяха потвърдени от група гръцки търговци, които пристигнаха от Константинопол преди няколко дни, и от един дипломатически пратеник от двора на Източната империя. Хонорий бил свален от някой си Йоан, известен като Узурпатора — предводител на легиони и отколешен другар на баща ми. Помня го отпреди много години, когато ни посети у дома в Равена. Той е достоен мъж, не се стреми към богатства и слава и иска най-доброто за империята. Също така е добре настроен към хуните.
Руа кимна.
— Да, и аз познавам този човек. Значи той е взел властта в империята.
— Не съвсем, велики кралю. Свалил е императора, но не е укрепил властта си и отвсякъде го грози заплаха — и вътре в империята, и извън нея. Хонорий има наследници, а императорът на Източната Римска империя, Теодосий, се е съюзил с тях и дори сега, докато говорим, събира огромна армия, с която да нападне от Константинопол. Няколко влиятелни римски генерали също имат амбиции…