— Писах ти за някои неща, други премълчах, защото се опасявах, че може да попаднат пред очите не на когото трябва. Но най-напред — с мир ли идваш или с война?
Флавий беше поразен.
— С мир или с война? Не получи ли вестите за моите победи? Тръгнах от Хуния преди седмици, незабавно след като разбрах, че Хонорий е свален. Победих войската на Теодосий, който настъпваше откъм Източната империя, за да подчини Йоан. Оттогава никоя войска не ме е нападала по пътя ми към Равена — нито тук, нито в отдалечените територии. Римските гарнизони ни позволиха да преминем безпрепятствено. Без съмнение, това е твое дело — осигурил си ни спокойно придвижване. Знаеш как идвам!
Гауденций поклати глава.
— Империята не е такава, каквато си я спомняш, сине. Властта постоянно преминава в различни ръце. Никога не можеш да знаеш кои са враговете на Рим. Понякога дори аз не ги знам. Гарнизоните са те пуснали да преминеш, без да те нападат, защото не са посмели да го направят — не са знаели дали легионите ще ги подкрепят. Твоята армия… — и той посочи многобройните му войници — … е преминала през врата, която е била леко открехната. Победил си враговете на империята, но това не те прави непременно неин приятел. Затова отново трябва да те попитам, защото не е ясно за императорския двор, а и за мен самия: с мир ли идваш или с война?
Флавий погледна зад гърба на баща си към малкия отряд римски войници. Калдъръменият път се виеше без край из мочурливите земи и се губеше някъде в далечната морска мъгла, която размиваше хоризонта. Той знаеше, че по-нататък пред пътника се разкрива големият издигнат път, който минава през тресавищата на реката Пад и оттам могат да се видят стените на Равена, извисяващи се в горещата трептяща омара. Но сега за пръв път в далечината забеляза блясъка на излъскана стомана пред една дълга сянка, затъмнила пътя, който се простираше чак отвъд хоризонта. Силният гарнизон на града. Разбира се, Гауденций не би изрязал сам, само с телохранителите си, за да пресрещне войска, която може да е неприятелска.
Флавий погледна в очите на баща си.
— С мир или с война? Идвам да защитя правото на Йоан. Идвам да защитя Рим.
Гауденций го гледаше също така настойчиво, без да мигне.
— Значи идваш твърде късно.
— Как така? Тръгнах веднага щом научих, че Йоан е взел властта.
— Йоан е мъртъв.
Флавий стисна зъби.
— Преди две седмици — продължи Гауденций — го убиха хора, пратени от Теодосий.
— Градът е непробиваем. Как са минали по издигнатия път, без да ги забележат?
— Не са минали по него — отговори Гауденций. — Някакъв овчар ги превел през тайна пътека из тресавищата. Някои казват, че бил преоблечен ангел, други — че бил дявол. Така или иначе, Йоан беше заловен. Отрязаха му дясната китка, преведоха го през улиците върху гърба на муле, после го отведоха в Аквипея и го обезглавиха в цирка. Равена отстъпи и всички важни фигури се заклеха във вярност пред източния император, аз също. Дойдох дотук, за да ти го кажа лично.
— Във вярност пред Теодосий? Та той се опита да нахлуе в Западната империя, когато тя беше слаба. Войската ми го победи преди седмици! Той няма никакво влияние…
— Сключени бяха нови съюзи. Не ме карай да ти обяснявам. Аз съм войник, не фокусник. Теодосий е човекът с най-високия ранг в двете империи. Той избра нов владетел на Запада.
Сянка се спусна над лицето на Флавий — нима напразно предприе това пътуване и извоюваната така трудно наскоро победа е безполезна? Опитваше се да си спомни кой от хората, които познаваше в Равена като момче, се е умилквал около източния император, за да получи този пост.
— Нов владетел ли? — попита той, едва сдържайки гнева си.
— Да — отвърна Гауденций с равен тон. — Братовчедът на Теодосий — Валентиниан. Не го познаваш. Преди да тръгне от Константинопол, Теодосий му дал титлата Nobilissirnus. Когато минал през Солун, го обявили за цезар, а когато пристигна в Равена, след свалянето на Йоан, го провъзгласиха за август, Сенатът го приветства и го облякоха с пурпурния императорски цвят.
— А този мъж — Валентиниан — достоен ли е за това внезапно издигане?
— Изобщо не е. — Гауденций стисна зъби и се загледа в далечината.
— Изобщо не е достоен?
— Изобщо не е мъж. Той е шестгодишен.
— Шестгодишен! — избухна Флавий. — Теодосий да не си е загубил ума?!…
— Възможно е. Императрицата майка Гала Плацидия ще бъде регент до пълнолетието на Валентиниан.